Когато четем или слушаме за енергийните вампири, някак си не ни идва идеята, че може ние също да сме такива. Горчивата истина е, че малко или много за по-кратък или по-дълъг период от време, ние също сме били или сме енергийни вампири. Защо, защото животът ни понякога не се подрежда по най–желания от нас начин. Да не забравяме, че вампиризмът е и силно заразен и може да зарази цели нации, както е станало с нашата да кажем.

Когато човек е нещастен, той има недостиг на енергия и инстинктивно гледа да си я набави от някъде. Така изневиделица и незабелязано поникват кучешките зъби на поредния неосъзнат вампир.

По-високото ниво хора се затварят в себе си. По-ниското веднага развъртяват телефоните да ти разкажат глупавата драма в която сами и напълно доброволно са се насадили. Още по-ниското ниво търчат до магазина да се удавят в духа на алкохола, а после да набият жената, приятеля, или де кого сварят, за да си отмъстят, че са толкова слабохарактерни и глупави, та чак сами себе си не могат да търпят. Последната четвърта прослойка посягат към по-твърдо гориво – наркотиците или направо избират най-жестокия начин да си отмъстят, като...сетете се сами, че е брутално и не ми се изговаря.

И така, имаме ли достатъчно самосъзнание да разберем кога ние самите неусетно сме се превърнали в енергийни вампиряци. Кратно описание в спретнат вид :

1. Ако сме нещастни

2. Ако завиждаме

3. Ако не спираме да се оплакваме или обратното– да се хвалим за всяко наше постижение

4. Ако говорим много или пък обратното – много малко

5. Ако сме създали рано деца, поради което не сме успели да се реализираме, не сме си поживели и видели свят. Това е и най-сигурния начин да създадем малък невротизиран енергиен вампир след време, когото да насочим точно там от където ние сме спрели. Няма значение, че детето иска да стане примерно космонавт. То ТРЯБВА да стане шлосер или велик пианист или каквато там мечта сте имали

6. Ако сме създали глезено дете, което тероризира с постоянно хленчене, въпроси и лигавене нашия събеседник

7. Ако постоянно правим забележки или обратното – позволяваме да ни мачкат

8. Ако упражняваме професия или вършим неща, които не ни радват

9. Ако живеем в страх ( палитрата на страхът е изключително разнообразна. От рязане на кожички на ноктите до очакване на края на света )

10. Ако отидем на гости и забравим да си тръгнем след 3-я час

11. Ако хъркаме

12. Ако се шегуваме тъпо и за сметка на другите

13. Ако постоянно манипулираме обстановката

14. Ако придаваме важност на нещата и обратното– ако омаловажаваме всичко

15. Ако обиждаме

16. Ако не се усмихваме

17. Ако не благодарим дори и за най-малките жестове или не се извиняваме, когато нагазим лука

18. Ако сме затворени

19. Ако сме ревниви

20. Ако сме студени или пък задушаваме от внимание

21. Ако говорим много високо или прекалено тихо

22. Ако сме прекалено любопитни или пък нищо не ни интересува

23. Ако вдигаме шум

24. Ако не намираме време да си починем

25. Ако не сме чистоплътни и подредени и след нас пръскат с освежител за въздуха

26. Ако имаме големи амбиции или пък нямаме изобщо

27. Ако се тревожим прекалено, четем новини, слушаме чалга, пушим и гледаме разни там смехотворни и бездарни ниско интелигентни тъпотии на вечно облечените като жени актьори, които ни учат непрестанно що е това псевдо културица и как да я прихванем и ние

28. Ако се взимаме прекалено на сериозно и не умеем да се шегуваме със себе си

29. Ако обвиняваме

30. Ако сме глупави ( това ужасно трудно го допускаме, че може да е вярно )


Вселената не търпи вакум. Всяка енергия, която сме отнели, рано или късно ще ни бъде отнета. Време ли е да спрем лавината на самоизяждащите се хамелеони ? Аз викам ...ВРЕМЕ Е...

Да , наистина всички имаме моменти от живота, в които сме такива Аз бих прибавила също и когато не допускаме чуждото мнение, и налагаме само своето пак ставаме енергийни вампири. Изобщо май хората в болшинството си могат само да вземат енергия, но не и да дават А това за глезените деца...С две приятелки прекъснах връзка, защото децата им бяха страшно разглезени. По време на разговора буквално се надвиквахме, за да се чуем, не можехме изобщо да водим пълноценен и спокоен разговор. Накрая не издържах и прекъснах отношение с тях.