Коя е твоята детска фантазия ,Странница ?

Когато бях малка, разказвах на родителите ми как всеки път, когато поискам, отивам в една непристъпна за обикновените хора гора, качвам се на високите назъбени скали и викам с всичка сила моя си орел . ( Името запазвам в тайна ). Орелът долита, докато преброя до три, аз се качвам внимателно на гърба на орела, между крилете му и политаме. Докато летим с него, на мен ми омръзва да се возя отгоре и пропадам през специална врата вътре в тялото му. Там има стаичка, където гледам на мотитор всичко, което пожелая да видя. Има маса с храна на малки хапки. Има воин, който е с мен в стаята. Той ми е приятел, но е много сериозен.
Пристигаме в земята под повърхността на нашия свят. Там царува Зайо Юнакът. Той е препасан с меч, много е силен и ми е приятел. Развежда ме по главната улица. Минаваме покрай едноетажните къщички на жителите. Никой лош не смее да ни закачи. Добрите жители го поздравяват и Войводата им отговаря, шегува се с тях.
Когато съм там, аз също съм смел воин и съм част от това царство.
Много си вярвах. Дълги години разказвах за това място и убеждавах възрастните, че е истина. После се затворих в себе си и спрях да споделям. Разбрах, че е напълно излишно.

Като " Алиса в страната на чудесата" .... Аз нямам спомени за подобни фантазий , но за това пък моята дъщеря ми разказва подобни ... Изслушвам я внимателно и понякога се учудвам как е възможно това малко дете да има токова богата фантазия....

Думите " фантазия " и " измислици " не случайно са поставени в кавички.
Странница е искала да ни подтикне да разкажем това, защото децата до 7-та си година помнят предишните си прераждания. По-късно възрастните ни карат да виждаме света според техните рамки и ограничения.
Аз давах на моето бебе списание "Андромеда".То разглеждаше планетите от слънчевата система и безпогрешно разпознаваше имената им. В Марс се втренчваше като хипнотизирано. Не позволяваше да прелиствам страниците, докато не се нагледа достатъчно на МАРС .

... опс, не съм разбрала смисъла на кавичките .... явно съм започнала и аз като децата да приемем нещата буквално....

Детето на моя позната казва, че тя е майка на всички деца. Явно в предишния си живот е била учителка в приют за деца или милосърдна сестра, грижеща се за сирачета.
Не се среща често децата да правят подобни изявления.

Моята дъщеря пък ми разказва как говори с леля си /т.е. снаха ми , която почина на 40 г. възраст преди 6 месеца/ и тя и била казала , една моя " близка" искала да ми причини зло и говорела лошо за мен .... Друг път ми казва ,че същата леля идвала на обяд в дестката градина когато лягали на обяд и искала да си говорят за разни неща и казвала че я обича....

Просто трябва да и повярваш.
Синът ми също вижда духове. Колкото по-спокойно ги изслушваме, толкова повече и по-интересни неща ще научим. Полезно е и за тях самите.

Когато бях малка, знаех, че може да си говорим с всяка частица от Природата. Често събирах камъчета , перца...Въпреки че бях момиче, се срамувах от това. Мислих, че е глезено да си момиче и да искаш да си играеш с кукли. Обичах да играя с плюшени животни.
Слагах шапка на главата си и гордо марширувах, като декламирах името си без "а" накрая. Вярвах, че съм войник и че ще се боря за справедливостта.
Чак след много години в една медитация на месечните семинари разбрах, че в предишния си живот съм била борбен мъж , който е спасявал живота на хората. Думата " справедливост " все още е най-обичаната от мен.