Познавам момченце, което твърди, че всеки ден се бори с армия воини на злото. Те го нападали, за да отслабят силите му. Той, обаче си правил много енергийни защити с огледала и охраняващи го роботи.
Отделно умее да вижда аурата на хората, но му трябва 1-минутно съсредоточаване.
Страхува се от тъмнината, защото виждал притаилите се в нея същности.

Това не е изолиран случай изобщо, има много такива деца. Даже темата се използва и доста отдавна в киноиндустрията.

Във връзка със страха от тъмното бих споделила и аз нещо... От много мълка се страхувам от тъмното. Не мога да определя от каква възраст се появи този страх , но вече съм доста голяма и все още този страх съществува.. Когато вървя сама по улицата и е тъмно имам чувството / като фобия може би / , че около мен има някакви тъмни и сгъстени сенки ,които преминават постоянно - ту в гръб , ту отстрани ... постоянно са наоколо. Когато съм сама в тъмна стая , имам чувството ,че до мен или над мен се появява фигура на мъж с наметало и качулка. Качулката покрива почти изцяло лицето му , но като ,че ли от него - като дъх , излиза ледена струя... Друг път , гледайки в тъмния прозорец , като че ли се появява същата фигура , само ,че има виненочервени очи , които припламват .... Добре ,че форума е на такава тема , в противен случай биха ми дали диагноза

Помисли си, досега този мъж се е появявал толкова пъти. Ти все още се притеснаваш от него. Той, обаче не ти е навредил.
Как мислиш, трябва ли да преодолееш страха си от плашещата те същност ?

Аз като малък много фантазирах, винаги си говорих с някой, беше ми много приятно да си измислям въображаеми приятели, а когато сам бил много малак (даже не го помня), съм седял по цяла вечер на терасата и съм гледал към Луната. Говорил сам на майка, че не сам от тук, че тука не ми е приятно да седя и сам искъл да скачам няколко от терасата, за да си отида при мойте хора.

До към седмата си година децата помнят предишния си живот (предишното си прераждане). После възрастните надвиват над тях и мъничетата лека-полека се предават.
Аз много се натъжавах, когато не ми вярваха. Бях твърдо убедена в съществуването на света, за който разказвах.
Добре , че напоследък децата не са толкова покорни, колкото бяха по ммоето време. Дано повече от тях успеят да запазят себе си.

Майка ми също е имала среща с подобен мъж, който се материализирал от дим в стаята, пак е бил облечен в черно, но косата и брадата му били оранжеви. Той бил дошъл да и каже, че ще има здравословни проблеми, да не се притеснява, защото до няколко месеца всичко ще се оправи. След месец и откриха нещо на бъбриците

А коя дума повтаряхте най-често като деца?

Аз повтарях :"Не е честно", но тогава не казвах "честно" , а "стройно".

аз пък повтарях " искам и аз ... "

Имаше една дива череша. Всеки ден в продължение на много години отивах до черешката и си говорех с нея. Много добре се чувствах в близост до това дърво.