Toва,което ми е направило до сега впечатление е,че родителите гледат на децата си като на едни малки същества,които трябва само да бъдат учени,командвани и контролирани.Не обръщат внимание на света,в който живеят децата.Но съм сигурна,че добрите хора стават и добри родители и създават нормални и здрави бъдещи личности.Още помня един случай,който ми се наби като пример за лош родител.Бях на гости при роднини и трябваше да спя в стаята с двете си малки братовчедчета.Легнахме си,всяко в креватчето
и те започнаха да си говорят с мен,да ми задават въпроси и се оказа,че се страхуват какво става след смъртта.Казах им по детски,че се отива на едно много красиво място,където има много играчки и е много забавно,какво да кажеш на 5-6 годишни дечица.Нямате си представа,колко се успокоиха.Е,тогава в стаята влезе майка им,те зарадвани и споделиха какво са научили,а тя с хладен,рязък тон ги успокои по начин свой
: "Глупости! Човек умира и толкова.Никъде не отива! ". Аз мисля в едни по-напреднали в морално отношение времена,да се правят тестове,за да се установява кой става и ще бъде добър родител.Иначе, мъка за децата.А те са толкова чисти в самото си начало.Децата са доста често и мъдри,защото разсъждават чрез душите си,но как да кажеш това на един вцепенен от страх "разумен" възрастен.
