Тук ми стана интересно:
Загадки в науката: Гравитация
http://mechka.com/fizika/zagadki-v-nauk ... vitatsiya/
Статия от поредицата „Големите загадки в науката“.Галактиките, звездите, дори черните дупки са формирани в следствие на привлечена от гравитацията материя. Въпреки този немалко значим факт, гравитацията е най-слабата от четирите фундаментални сили във Вселената.Тази нейна слабост я прави и най-загадъчна. Учените не могат да я изследват в лаборатория толкова лесно, колкото могат да бъдат изследвани и наблюдавани ефектите от гравитацията върху звезди и галактики. Отблъскването между два положително заредени протона, например, е 10^36 пъти по-голямо от гравитационното привличане между тях. (едно следвано от 36 нули).Представете си, че се намирате на връх Мусала и в ръката си държите магнит. На земята има кламер, а като доближите магнита до кламера, той се повдига от земята. Ето толкова е слаба гравитацията. Цялата маса на планината, не може да противодейства на електромагнитната сила на малкия магнит да повдигне кламера. Цялата маса на Земята не може.Физиците се опитват да вмъкнат гравитацията в Стандартния модел (златната корона на модерната физика), но никой не е успял. Като неканен гост, тя не е добре дошла, когато се използва Общата теория на относителността на Айнщайн, защото уравненията имат смисъл само при работа с по-големи мащаби (планети, звезди галактики..)
Гравитоните
Най-подкрепяната теория в момента е, че съществуват невидими частици без маса, наречени гравитони, които са прeносители на гравитационното взаимодействие. За разлика от фотоните в един слънчев лъч (също без маса), те не могат да бъдат засечени, защото взаимодействат съвсем слабо с материята. На този етап не е измислена такава математика. Физиците не се и опитват, защото усилията им в момента са съсредоточени в откриването на Higgs-Boson частицата – далечен братовчед на гравитона, която се предполага, че дава масата на материята.

Енигма-"Сбогом, Млечен път !":
http://www.youtube.com/watch?v=zMZETRh8iOw
[color=#BFFFFF]снимано от Хъбъл[/color]:
http://www.youtube.com/watch?v=fgg2tpUVbXQ
САЙТЪТ НА ХЪБЪЛ:
http://hubblesite.org/gallery/movie_theater/lookdeep/

ЦЕНТЪР ЗА МЛАДИ ПЛАНЕТИ
http://www.cfa.harvard.edu/iau/mpc.html


http://www.cfa.harvard.edu/iau/Animations/Outer.gif
АНИМИРАН МОДЕЛ НА СЛЪНЧЕВАТА СИСТЕМА

Океани от течен диамант, пълни с твърди диамантени айсберги, може да плават на повърхността на Нептун и Уран, предполагат американкски учени. Те обясниха защо това е възможно като разтопиха и отново втвърдиха диаманти, съобщи БТА, като се позовава на публикация в сп. "Нейчър физикс" и "Дискавъри".

Изследването, основано на първите подробни измервания на точката на топене на диаманта, установи, че диамантът се държи като вода, която замръзва и се разтопява, а твърдите форми плават отгоре върху течните.

Изненадващото откритие помага на учените по нов начин да разберат диамантите и някои от най-далечните планети в Слънчевата система. Точката на топене на диаманта досега не е била измервана, защото освен температурата му трябва да се повиши и налягането, обяснява Джон Егърт от Рочестърския университет. Той извърши изследването заедно с колеги от националната лаборатория "Лорънс Ливърмор" в Калифорния и Калифорнийския университет в Бъркли.

Учени от националните лаборатории "Сандия" в Ню Мексико преди години успяха да втечнят диамант, но не и да измерят при какво налягане и температура е станало то. Освен че извънредно твърдият диамант се стопява трудно, когато се нажежи, той физически се променя в графит и това прави още по-трудно да се измери точката на топенето му. Фактически се стопява графитът, а не диамантът. Учените нагрели диаманта, като едновременно с това му попречили да се превърне в графит.

Егърт и колегите му взели естествен и прозрачен 0,1-каратов диамант с дебелина 0,5 мм и го нагрели с лазери при свъхвисоки налягания. Учените втечнили диаманта при налягания, които са 40 пъти по-високи от това, което изпитва човек, застанал на морското ниво на Земята. След това физиците бавно понижили температурата и налягането. Когато налягането спаднало до стойност, която е около 11 милиона пъти по-висока от атмосферното налягане на морското ниво на Земята, а температурата спаднала до около 50 000 градуса, започнали да се появяват твърди парчета диамант. Изненадващото било, че те не потънали, а заплавали. Микроскопични айсберги от диамант, плаващи в мъничко море от течен диамант. С други думи диамантът имал поведение на вода.

При повечето материали с изключение на водата твърдата фаза е по-плътна от течната. Когато водата замръзне обаче, ледът е с по-ниска плътност от заобикалящата го вода и плава върху нея.

Океани от течен диамант на газовите гиганти Нептун и Уран могат да обяснят също защо ориентацията на магнитните и географските полюси на тези планети не съвпада, както на Земята. Въглеродът съставлява 10 процента от Уран и Нептун, където освен това има свръхвисоки температури и налягания, смята Том Дафи от Принстънския университет. БТА