Когато започнах да обичам себе си...

Когато започнах да обичам себе си, разбрах, че мъката и страданието са само предупредителни сигнали за това,
че живея против собствената си истина. Сега знам, че това се нарича "автентичност".

Когато започнах да обичам себе си, разбрах колко силно може да засегнеш някого, ако го подтикваш към изпълнение
на собствените му желания, преди да им е дошло времето и човекът още не е готов... и този човек съм самия аз.
Днес наричам това "признание".

Когато започнах да обичам себе си, престанах да се стремя към друг живот и изведнъж видях, че всичко което ме обкръжава,
ме приканва да раста. Днес наричам това "зрелост".

Когато започнах да обичам себе си, разбрах, че при всякакви обстоятелства се намирам на правилното място, в правилното
време и всичко се случва в нужния момент, затова мога да бъда спокоен. Сега наричам това "увереност в себе си".

Когато започнах да обичам себе си, престанах да ограбвам собственото си време и да правя грандиозни проекти за бъдещето.
Днес правя само това, което ми носи щастие и радост, това, което обичам да правя и носи на сърцето ми приятни усещания.
Правя това по собствен начин и в собствен ритъм. Днес наричам това "простота".

Когато започнах да обичам себе си се освободих от всичко, което принася вреда на здравето ми - храна, хора, вещи, ситуации.
Всичко, което ме теглеше надолу и ме отблъскваше от самия мен. В началото наричах това "позиция на здравословния егоизъм".
Сега го наричам "любов към самия себе си".

Когато обикнах себе си, престанах да се опитвам винаги да бъда прав и от този момент правя по-малко грешки. Сега разбрах,
че това е "скромност".

Когато започнах да обичам себе си, престанах да живея с миналото и да се безпокоя за бъдещето. Днес живея само за настоящия
момент, в който се случва всичко. Сега изживявам всеки ден за самия него и наричам това "реализация".

Когато започнах да обичам себе си осъзнах, че моят ум може да ме разстрои и от това мога да се разболея. Но когато го обединих
с моето сърце, моят разум ми стана ценен съюзник. Сега наричам тази взаимовръзка "мъдрост на сърцето".

Повече не ни е нужно да се боим от спорове, конфронтация или различен род проблеми със себе си или със другите. Даже звездите
се сблъскват, но от техния сблъсък се раждат нови светове. Сега знам:"Това е животът!"

(Част от речта на Чарли Чаплин на неговата седемдесет годишнина.)

Много точно го е казал Чарли Чаплин.

Гражданско неподчинение
Хенри Дейвид Торо, 1854 г.




"Държава-уличница с дреха златоткана,
Полата си запретна, но душата й в прахта остана."

"От сърце поддържам идеята, че най-добро е това правителство, което управлява най-малко,
та бих желал да я видя по-скоро и последователно осъществена на практика. Бъде ли приложена,
в последна сметка тя ще придобие също тъй верния според мен смисъл, че най-добро е това
правителство, което изобщо не управлява, и когато хората узреят за подобно правителство, ще го имат. "



През 1846 г. Торо отказва да плати данъците си в знак на протест срещу Мексиканско-американската
война и продължаващото робство на чернокожото население в Америка. В резултат на това е арестуван
и престоява една нощ в затвора. По-късно той изнася лекции, в които разказва за този случай, пише
срещу робството и помага на роби от Юга, които бягат на Север. Но най-значителното последствие от
ареста и краткия му престой в затвора е есето му „Гражданско неподчинение“. В това есе Торо красноречиво
излага възгледите си за това какво означава свободен гражданин и гражданско общество. Според Торо,
всеки гражданин е в правото си да не изпълнява нарежданията на властимащите, ако те са несправедливи.
Изречението - "Маса хора водят живот на кротко отчаяние“ се превръща в сентенция, вдъхновяваща
борците за свободи от най-различни раси, вероизповедания и партии. Идеята на Махатма Ганди за
пасивното съпротивление, речите на Мартин Лутър Кинг против расовата дискриминация и дори политиката
на Британската лейбъристка партия – всички те са повлияни повече или по-малко от това есе.

http://liternet.bg/publish6/dtoro/life/05.htm


"Какво са историята, философията, поезията, та дори и най-доброто от тях, какво представлява най-отбраното
общество, какво е най-прекрасно устроеният живот в сравнение с умението да съзираш отвъд видимото?"

http://liternet.bg/publish/alba/bg/vidimost.htm


ЖИВОТ БЕЗ ПРИНЦИП

http://liternet.bg/publish6/dtoro/life/content.htm

Nana Mouskouri - Song for Liberty
From "Nabucco" G.Verdi

When you sing I'm singing with you liberty
When you cry I cry with you in sorrow
When you suffer I'm praying for you liberty
For your struggles will bring us a new tomorrow

Days of sad darkness and fear must one day crumble
For the force of your kindness and love make them tremble
When you sing I'm singing with you liberty
In the void of your absence I keep searching for you

Who are you dream illusion or just reality
Faith ideal desire revolution
I believe you're the symbol of our humanity
Lighting up the world for eternity

I can see why men die to defend you
Try to guard to protect and attend you
When you sing I'm singing with you liberty
With your tears or your joys I love you
Let us sing and rejoice make our own history
Songs of hope with one voice guide us to victory
Liberty, liberty

Честит Празник приятели ! :)


http://www.youtube.com/watch?feature=pl ... i3HmZvU2sI

"За лудите ! Различните ! Бунтарите ! Непримиримите ! Тези, които виждат нещата по различен начин !
Те не са любители на правилата и не се прекланят пред статуквото! Можете да ги цитирате, да не се
съгласите с тях, да ги величаете, или да ги хулите! Но единственото нещо, което не можете да направите
е да ги игнорирате! Защото те променят нещата. Те тласкат човешката раса напред! И някои може да ги
мислят за луди, но ние ги намираме за гениални ! Защото хората, които са достатъчно луди да мислят,
че могат да променят света, са тези, които го правят!“

Джак Керуак

Ще паднат тихи дъждове и мирис на земя,

и лястовици ще кръжат със трепкащи крила.

Ще пеят жаби цяла нощ из топлите блата,

и храстите ще зашумят, потънали в цветя.

И птички с огнени пера ще литнат на възбог —

ще чуруликат весело на някой стълб висок.

И никой нищичко не ще спомене за война —

забравена ще бъде тя, ненужна вещина …

И нито птица, ни дърво не ще пролей сълза,

ако човешкият род изчезне навсегда.

И пролетта… когато пак пристигне пролетта,

не ще познае, че от нас веч няма ни следа.

_______________

Рей Бредбъри

"The most important kind of freedom is to be what you really are.
You trade in your reality for a role. You trade in your sense for an act.
You give up your ability to feel, and in exchange, put on a mask.
There can't be any large-scale revolution until there's a personal revolution,
on an individual level. It's got to happen inside first."

Jim Morrison