Healing sounds

The sound emitted by the dolphins, has a frequency of 8 Hz inaudible by
humans. The sonic frequencies emitted from them, generate a field that
brings the brain and biomolecular system to its balanced nature to 8 Hz.

***

Първата и последната свобода

"Soon after arriving in Tahiti I had the good luck to run into Tom who had passed through Hakaui on his trimaran the month before. He had dry docked his boat in Papeete and said I could stay on it while he went back to the States for a few weeks. Before he left he recommended that I read some of the books he had on the boat, one was The First and Last Freedom, by Jiddu Krishnamurti. Tom was perhaps a fan of Krishnamurti, I don't really remember, but he was anyway a very bright guy and amazed me with his ability to speak Marquesan, simply by studying a book on the language while sailing down. Anyway I am fairly sure he must have recommended this work by Krishnamurti and I did get around to reading it,as almost as soon as Tom left, I caught the dangue fever, and was stuck on the boat recuperating for quite a while. The dangue fever is a powerful and sometimes deadly flu spread by mosquitoes. I walked into town one morning and suddenly started to feel out of strength and so sat down on the steps outside a travel agency, to recuperate my forces. I think I was going there to find out how I could get back to Canada, anyway I sat on the steps all day, I couldn't move, I couldn't get up, I felt as though I couldn't walk. Late in the afternoon, in desperation, I decided to flag down a taxi to take me back to the boat where I was barely able to climb in and then did not move for three days. I didn't eat or drink anything, water seemed like oil if you tried to drink it. You develop a strong fever oscillating with terrible chills and numbing headache and lose a lot of weight just sweating. I think I must have been quite delirious at times. Your mind locks on to fixations that seem to last for hours, like spending 5 hours thinking about how to get up and out of bed

I was overweight coming out of the Marquesas, so losing a few pounds wasn't a bad thing and when I was able, I started reading the First and Last Freedom. I was lucky to have come across this book so early in life. It is the kind of book that you have to be ready for, and at that point I was not yet ripe enough. About three years later I read it again, and in some ways it was as though I was reading it for the first time. By this time I was ready, and really studied the whole book cover to cover, and then went out and bought every other Krishnamurti publication I could find.

But really you only need to read just the one book, The First and Last Freedom, contains the quintessence of his message, light years ahead of it's time."





http://vbox7.com/play:7550848c

http://vbox7.com/play:fc61a1bd

http://vbox7.com/play:b2b0309e


This is the last paragraph of The First and Last Freedom by J. Krishnamurti:

Where love is, there is transformation. Without love, revolution has no meaning,
for then revolution is merely destruction, decay, a greater and greater ever-mounting misery.
Where love is, there is revolution, because love is transformation from moment to moment.

[quote="light blue"]Интересна е темата Всъщност, това е което правим постоянно . Въздействаме на
себе си и на обкръжението ни , и обратно - околната среда постоянно въздейства
върху нас. Правим го съзнателно, не толкова съзнателно и несъзнателно , дори и когато спим.

Хм, къде ти остана твърдението, че когато има човек проблем е само негов и околните нямат връзка. Вие тук май си имате някаква агитка ми се струва и смятате другите които отварят теми за недостойни да напишете коментар. Пишете и се подкрепяте само във вашите си теми. Бъркам ли нещо в констатацията ? Ако е така, моля да ме извините.

A ти имаш ли сили да изпращаш хубави мисли ? Защото това е много трудна работа. Много хора си мислят, че живеят в любовта, но истината е, че събират само гняв. Реакцията ти на темата за София и провинцията беше много показателенна, нали А сега след като обиди Селена в темата за София ѝ раздаваш мъдри съвети...... Както и да е. В крайна сметка хората не са лицемери само когато спят. Нали така

***
Great minds discuss ideas; average minds discuss events; small minds discuss people.




тук е малко по-брутално , здравата психика е задължителна

Начините по които лекуваме себе си .
Няма никакво съмнение че мисълта лекува , начина по който осъзнаваме света около нас , готовността да тръгнем по един път който е различен от официалната медицина и волята да го направим.
Много хора са го правили , излекували са сами себе си . Има много примери. Имали са абсолютно положителна мисъл и осъзнаване на собствената сила.
Казват че повече от 90 % от болестите са психосоматични , тоест - нагласата ни ни разболява , но също така - начина по който възприемаме този свят , може и да лекува.

Бащата на медицината - http://www.beinsadouno.com/wiki/index.p ... 0%BE%D1%83


"...Според митологията Хирон е бил велик астролог - учител, от когото са приемали посвещение лечители, воини и магьосници...

...Родословието на Хирон е доказателство за неговата древност. Неговите дядо и баба са Уран (небесният баща) и Гея ( майката Земя), негови родители са Кронос (Сатурн) и Рея (Венера?), но той е бил роден от незаконната връзка на Кронос, който приел образа на кон, и филария, една морска нимфа. И така, Хирон е полу-животно и полу-човек, той е земя и море. Връзката с морето, както и тялото, съчетаващо кон и човек, е очевидно доказателство за древен произход ,отпреди потопа, тъй като много от великите учители преди потопа са идвали от морето. Най-стари- те митове, достигнали до нас, представени като Аполонови (което винаги ги изкривява малко), често описват чифтосване с небесни същества и с животински форми. Митовете винаги съдържат голяма информация за най- ранните цивилизации, в тях са скрити зърна, проблясващи пред погледа на онези, които имат очи. Откриването на Хирон е физическо съответствие на разкриването на важни езотерични тайни в наше време...

...Учениците на Хирон отиват при него за да открият съдбата си и за да им покаже той как практически да реализират своя висш потенциал. Хирон ги учел на съществените умения, водещи ученика към неговата най- висша октава, което било първото стъпало от един четиристепенен процес. Той е обучил Язон как да осъществи своята експедиция, той е обучил Ахил да бъде ненадминат в бягането и свиренето на лира. Той е обучил Асклепий в лечителското изкуство, така че в действителност Хирон е бащата на медицината. Той, също така, е основал Хирониумът - един лечителки храм на планината Пелиус и този храм е свързан с второто стъпало в четиристепенния процес на лечение...

...Пътят към майсторството включва постоянно пречистване от негативността в системата на тялото и възвръщането й към състоянието на чиста, кристална бяла светлина.
След това Хирон обучавал учениците си как да тръгнат по пътя на своята съдба във времето, в което са живели. Всички митове показват Хирон като велик лечител , астролог и оракул..."





Това е историята на един човек който е излекувал сам себе си , и после е помогнал на много хора .

***

"ОСЕМДЕСЕТГОДИШНИЯТ СКИОР Д-Р РОБЪРТ ДЖЕКСЪН,
канадец, специалист в областта на педиатрията и диетологията. Автор е на много трудове, най-известен от които е книгата му „Никога болен", преиздадена 16 пъти.
Личната му съдба е подобна на съдбата на хиляди други хора, живеещи в света на цивилизацията и доведени поради погрешния си начин на живот и хранене до трагичните състояния на безнадеждно болните.
Д-р Джексън страдал от много заболявания и според съвременната медицина - неизлечими. На първо място - тежко сърдечно заболяване без перспективи за излекуване. Според прогнозата на известния специалист Уилям Ослър му оставали още 4 месеца живот. Към това се прибавя и болна храносмилателна система с чести кръвоизливи от напреднала язва на дебелото черво. Цялото му тяло - поразено от артрит. На 44 години д-р Джексън имал вече оформено перде и на двете очи, като на лявото достигнал до толкова напреднала форма, че не виждал пръстите на ръцете си. За операция не можело и да се мисли поради общото лошо състояние на организма и поради тежкото сърдечно заболяване. Лекарите прогнозирали пълно ослепяване до 4 години. Всичко, изредено дотук, се съпровождало от невроза, безсъние и постоянно главоболие. „Аз действително достигнах до своя гроб" - пише той за себе си, когато е едва на 45 години.
Д-р Джексън е верен на философията и принципите, възприети от уважавани от него професори и авторитети в университета, и упорито се придържа към тях: болният се нуждае от „силна храна" за възстановяване на силите и от медикаменти.
Верен на тези принципи, той започва да подсилва сутрешната си закуска от овесена каша, като добавя едно, а по-късно и две яйца, салам, шунка, мармалад и т. н. Разширява менюто за обяда и вечерята. Включва и междинни закуски и храненето му става 4-5 пъти на ден. След всичко това той с учудване отбелязва: „Въпреки това чувството за вътрешна слабост и празнота, говорещо за влошаване на състоянието ми, продължаваше да се увеличава. Кръвното ми налягане достигна до 212 и вече не можех да изкача и трите стъпала пред дома си, без да ми стане лошо... И вместо да се усъмня във верността на теорията си за храненето, аз упорито се придържах към нея, както правят и моите колеги, както правят 99% от незнаещите хора..."
Тежкото положение, до което достига, го подсеща, че в неговите принципи, разбирания и насоки на лечение има нещо погрешно. Като лекар той не може да не отчита непрекъснатото влошаване на състоянието си. Прозрението рано или късно идва: „За мен стана ясно, че с досегашното си лечение с лекарства завинаги трябва да приключа, защото те ме водят към гроба. На колко основно трябваше да преобразя своето мислене и своите разбирания, за да ги пригодя към принципите на природата! В разбиранията ми настъпи пълен обрат. Аз трябваше да науча от собствения си опит, че и за НАЙ-БЕЗНАДЕЖДНО БОЛНИЯ СЪЩЕСТВУВА ПЪТ, КОЙТО ВОДИ ДО ПОСТОЯННО ЗДРАВЕ - път, незабелязан и непризнат от лекарите. Това е ПЪТЯТ КЪМ ПРИРОДАТА.
Основната грешка е в заблуждението на човечеството, в разбиранията му за неговия начин на живот. Аз безкомпромисно се преобразих изцяло. Реших да остана верен на природата така, както дотогава бях верен на изкуствените средства. Разбрах, че вече нищо не може да ми помогне, ако не ми помогне самата природа. Започнах да се срамувам от досегашната си некадърна интелигентност, която години наред ме направи роб на привички, които ме обезсилваха и убиваха."
Първата стъпка, която д-р Джексън предприема, е спирането на храната, за да може гладуването да осигури отдих на претоварените и уморени храносмилателни органи: две седмици на вода, а третата - на вода й портокалов сок. Още на четвъртия ден изчезва мъчещият го непрекъснато глад. Самият той е учуден от ефекта: веднага се подобряват общото състояние и сънят, мисълта става ясна, сърцето работи спокойно и уверено, нервите са успокоени. С приключването на глада състоянието се подобрява, но той знае, че за да постигне реално стабилно здраве, са необходими още много работа и време.
„Разбира се, дълго време не всичко беше в ред. Изживях още много сътресения и възобновяване на болестите поради голямото си престараване и невероятното си желание по-скоро да оздравея. Тогава все още не съзнавах, че едно тяло, с което е злоупотребявано години наред, не може да бъде възстановено само за седмици. Сега трябваше да науча и разбера, че темповете на природата са бавни."
Той постепенно си оформя план и дневна програма, задача номер едно в която е храненето: какво точно и колко трябва да се яде. Така благодарение на изключителната си интуиция на лекар и будния си интелект, въпреки че се насочва към съвършено непознати за него дотогава пътища - пътищата на природо-съобразната медицина, той съумява в продължение на две години да постигне желаното истинско здраве.
„Аз се отклоних от начина на живот, съпътстващ нашата цивилизация - пише д-р Джексън, - но АЗ ВЕЧЕ НЕ СЪМ БОЛЕН. Вече не познавам страха от страдания, болести и зарази. Всички болести, от които
страдах години наред и от които толкова много хора страдат и умират всяка година, ме оставиха на мира. Човечеството е заслепено и заблудено!..."
Д-р Джексън е наясно, че храната е основното изискване за реално здраве.
От новия си начин на хранене той завинаги изключва месото и месните консерви (въпреки че Канада е северна страна), белия хляб и всичко приготвено от бяло брашно и захар, както и алкохола. Калоричната стойност на дневната храна е вече наполовина от приеманата преди.
Постигайки едно реално здраве, д-р Джексън съзнава, че ако отново се върне към стария си начин на хранене, присъщ на съвременното цивилизовано общество, болестите отново ще се върнат. Диетата, на която той се спира и която излагам по-долу, д-р Джексън практикува до края на живота си и тя го поддържа истински здрав, жизнен и активен.
Със ставането си сутрин от сън в 5.30 ч., освен 1-2 чаши вода (топла или студена според желанието) той не приема нищо друго, докато не приключи със сутрешната си гимнастика и осемкилометровата си разходка, която извървява на бърз ход зиме и лете, леко облечен. След това енергично раздвижване той пристъпва към закуската си, за която споделя: „Приемам храната в нейния животворен вид, като вземам сурови плодове според сезона (ябълки, грозде, праскови и пр. през лятото, а зиме - сушени сливи, стафиди, фурми, портокали) и кафе от зърнени храни или чаша сурово мляко. Тъй като закуската ми е жива храна, тя ме зарежда с физически сили в излишък и аз съм пълен с желание за работа..."
Обядът, който д-р Джексън следва неотклонно, е чиния булгур с мляко (това е РИМСКАТА ХРАНА, високо ценена от него) или хляб от пълноценно брашно с масло и мед. Към това се прибавя салата от сезонни
зеленчуци - обикновено свежа маруля с лук, репички, карфиол, магданоз и домати. Този лек обяд му дава сили напълно да се справи с дневната си работа, независимо от напредналата възраст.
За д-р Джексън главното хранене е вечерята, защото след нея може да се отдели време за почивка. Освен салатата, която винаги е на първо място в менюто, то е обогатено с включване на белтъчна храна, например сирене, извара, орехи или мляко, а през зимата предпочитанията му са към сушените зеленчуци с масло и сол. Понякога вечерята му се състои само от сладки плодове с мляко, орехи или стафиди.
Въпреки леката храна д-р Джексън от време на време включва и дни на разтоварване за пречистване на организма и храносмилането, като остава на плодове, вода и съвсем малко мляко.
За своя нов начин на хранене той пише: „Със зеленчуците и плодовете, зърнените храни, сиренето, млякото приемам не само пълноценна храна, която леко и лесно се смила и абсорбира, но и храна, която не ме трови, както би станало с месото и рибата. Същевременно тялото ми се снабдява с достатъчно възстановителни сили, с много минерални вещества, съдържащи се в зърнените храни, салатите и плодовете. Плодовете убиват бактериите на разлагането. При тази храна моята кръв е чиста и устойчива, тъканите са освободени от киселини, а органите - от претоварване."
Сравнявайки новия си начин на хранене - семпъл и здравословен - с този от миналото, той пише: „Количеството на приеманата дотогава от мен храна можеше да стигне за трима работници на физическия труд. Тази изобилна храна не само изсмукваше последните ми сили, но и хронично отравяше и похабяваше тялото ми. В светлината на тези си разсъждения аз се чудя, че останах жив!"
Д-р Джексън не само остана жив: той създава от себе си изключително жизнен човек. Само четири години след установяването на новия си начин на хранене и на живот, на цялостна собствена лечебна система, вече петдесетгодишен, той се наема да участва в много тежко състезание: изкачване и слизане от петдесететажната страда на Вашингтонски паметник. -Състезават се 12 души. от които д-р Джексън е най-възрастният състезател. Чудото става! Най-възрастният състезател побеждава, и то без задъхване и умора. Това ли е същият човек, който само преди четири години не можеше да изкачи с болното си сърце трите стъпала пред собствения си дом?
„Аз съм толкова здрав, че от 25 години не зная какво е настинка, докато в миналото всяко течение ми докарваше хрема - пише д-р Джексън, прехвърлил вече осемдесетте. - Бих ли могъл с предишния си начин на живот да постигна това, което постигам днес? Без да си позволявам нито един ден почивка, ежедневно изминавам 16 километра въпреки моите осемдесет години и никога не чувствам умора. Мога да работя по 12-15 часа дневно, мисълта ми е чиста, бистра, лека и подвижна. От 5.30 часа сутринта до 22.30 вечер съм на крак и работя без прекъсване, като не знам какво е отпуска и ваканция. В резултат на грижите, които полагам, въпреки възрастта тялото ми е гъвкаво и заредено със съпротивителна сила."
Обърнете внимание: за да се лекува, той не отива на село, нито пък сменя професията си - твърде добре е разбрал значимостта на природосъобразния начин на живот и хранене за здравето. Като оформя храненето си според изискванията на природата, което той смята за основно в новата си профилактична програма, както и включване на движението, той до края на живота си запазва вече постигнатата добра форма, осигурила му изключително висока работоспособност.
За съжаление скоро след като написва книгата си „Никога болен", д-р Джексън става жертва на злополука - затрупване от лавина. Голям майстор на ски-спорта, той става и негова жертва на 82-годишна възраст."

***

Честоти на съзнанието

http://noblerealms.org/articles/frequen ... sciousness


Случвало ли ви се е да вървите по улицата с близък приятел и да установите, че стъпките ви са в пълен синхрон? Това е резултат от нещо, известно като хармония. Хармонията е ефект при хора, които се познават от известно време и започват да действат, говорят и вървят по подобен начин. Това най-често се наблюдава между близки приятели. Хармонията се развива автоматично на подсъзнателно ниво. Тя се случва по-бързо с хора, които ви привличат, но може да се случи постепенно и с хора, които първоначално не са ви харесали. Но каква е причината да се случва това явление? Ако сте чували израза „на еднаква дължина на вълната”, означаващ, че двама души се намират в разбирателство, това е по-близо до истината, отколкото бихте могли да предположите.

Съзнанието на всяка същност вибрира или пулсира на определена честота, известна като резонансна честота. Може би сте чували истории как много отдавна армии, маршируващи в крак по мост, са предизвиквали мощен грохот или дори са причинявали срутването му. Това е било причинено от ритъма на стъпките на войниците, който е съвпадал с резонансната честота на самия мост. При съвпадане на честотите мостът реагирал с вибрации с голяма амплитуда. Амплитудата се увеличавала все повече и в крайна сметка ставала толкова голяма, че буквално разтърсвала моста и го разрушавала. Ефектът на взаимното усилване на честотата ще бъде обсъден по-подробно малко по-късно. Идеята тук е, че всяко едно нещо и всяка същност си имат резонансна честота и реагират на подобни честоти, които са включени в тяхната хармоника. За краткост, оттук нататък ще наричаме резонансната честота „вибрация”.

Как се вписва хармонията в това? Хармонията всъщност е синхронизация на вибрациите на двама души. Това е опитът на съзнанието да хармонизира фазата и честотата на вибрациите си, тъй като съзнанието има естествената склонност да се хармонизира с друго съзнание. Може би сте забелязвали, че когато вървите по улицата и чуете музика, стъпките ви започват да се синхронизират с нейния ритъм. Това е ефект от същия този принцип – подсъзнателната склонност да се синхронизирате с други вибрации на средата си. Вибрациите с по-голяма амплитуда или сила ще са по-ефективни в привличането на други вибрации, които да се хармонизират с тях, в сравнение с вибрациите с по-малка амплитуда. Може би ще забележите, че слабите вибрации почти винаги се притеглят в синхронизиране с по-силните вибрации. Ето защо силните личности привличат толкова много хора около себе си. Силата на волята, увереността и съответствието между думите и делата им увеличават амплитудата на вибрациите им, което съвсем естествено привлича хората с по-слаби вибрации. Хората с по-слаби вибрации съвсем естествено са привлечени все повече от честотата с по-силни вибрации, като изпадат в състояние на хармония с другия човек.

Ключовият фактор, който причинява слабите вибрации у хората (т.е. вибрации с малка амплитуда) е разпръснатият модел на мисълта. Тяхното съзнание буквално е разпръснато и разфокусирано. Причините за това могат да са няколко – те може да са неспокойни или боязливи, могат да са несигурни какви цели желаят да постигнат в настоящия си живот или може да не са сигурни кои или какви желаят да бъдат. По същество те нямат роля или цел или се чувстват неспособни да осъществят желаната от тях роля. Когато една същност има усещане за роля или цел, съзнанието й е фокусирано. Когато това стане, съзнанието започва да вибрира в определен честотен диапазон, свойствен на мисловните модели, свързани с този фокус. Когато на човек му липсва определен фокус, честотата му има тенденцията да се отклонява и да се колебае всеки ден, тъй като му липсва решимостта да поддържа определена честота. Това отклоняване на честотата се причинява, както от собствените мисли на човека, които непрестанно прескачат от едно нещо на друго, така и от силни вибрации на средата, които подсъзнателно влияят на честотата им. Помнете, че съзнанието ви автоматично се стреми да се хармонизира с друго съзнание. Това е едно прекрасно явление, което, обаче, не винаги е благоприятно за вас.

Ако искате да подсилите собствените си вибрации, така че да се влияете по-малко от вибрациите, които могат да се окажат неблагоприятни за осъществяването на целта ви, ви е необходимо да използвате воля и намерение. Намерението е ключовото понятие при формирането на фокус на съзнанието. Понятията за намерение, воля и фокус са тясно свързани в дълбините на съзнанието. Волята е силата да възнамерим определен изход, която на свой ред създава фокус. Мислете за волята като за потенциалната енергия, върху която да се опре съзнанието. Когато съзнанието е фокусирано, амплитудата на вибрациите му се увеличава. Колкото по-голямо е фокусирането, толкова по-голяма е и амплитудата. Обратното също е вярно.

Когато честотите на двама или повече души започнат да се синхронизират или хармонизират, комбинацията от тях увеличава общата амплитуда на вибрациите и по този начин увеличава въздействието им върху окръжаващата среда. Това би могло да се оприличи на музикалните инструменти. Когато два инструмента свирят една и съща нота, звукът ще бъде по-силен, отколкото ако бъде изпълняван само от един инструмент. С присъединяването на нови инструменти, тази нота звучи все по-силно и може да се чуе много по-надалече поради увеличената й амплитуда. Ако успеете да разберете този принцип и как той се отнася до човешките взаимодействия, ще видите, че групи от хора „на еднаква дължина на вълната” могат да окажат съществен ефект върху средата си и, следователно, да повлияят на вибрациите на други хора от тази среда. В по-голям мащаб този резултат е известен като „колективно съзнание”. Когато групи от хора започнат да се събират на едно място, както става в градовете, държавите, нациите, от комбинацията на вибрациите на всички тези хора започва да се развива колективно съзнание. Ако разполагат с достатъчно време, хората на определено място ще се синхронизират (по описания по-горе начин) в определен честотен диапазон, което създава една постоянна вълна, обгръщаща зоната, която населяват. Ето защо всяко място си има определена вибрация, която не се усеща, докато не се приближите достатъчно. Когато за пръв път посетите дадено място, където не сте ходили дотогава, веднага ще го забележите, дори това да е само на подсъзнателно ниво.

Нужно е време един човек да се приспособи към вибрация, която му е непозната. Когато срещнете нови приятели, е необходимо време, за да се хармонизирате с тях. Когато се преместите в нов град, ви е нужно време да за се „установите”. Когато слушате нов музикален жанр, е нужно време, за да ви пасне. Но помнете, че всичко това е резултат от едно и също явление – съзнание, което се хармонизира с друго съзнание. Тъй като това е подсъзнателен процес, за който обикновено не си давате сметка, важно е да мислите за него съзнателно, за да разграничите добрите и лошите ефекти от влиянието на средата върху вас.

***

Утвържденията

Защо утвържденията въздействат


" Защо утвържденията въздействат . Човешкото слово е духът в човека . Изговорените думи са звуци , породени от вибрациите на мислите ; мислите са вибрации , изпратени от егото или душата . Всяка дума , която произнасяте , трябва да е наситена мощна духовна вибрация . Думите на човека са безжизнени , ако той не успее да ги насити с мощна духовна сила . Те трябва да изразяват не само истината , но и нейното точно разбиране и осъзнаване . Думи , наситени с искреност , убеждение , вяра и интуиция , са като силни бомби ; когато експлодират , те унищожават трудностите и водят до желаната промяна . Избягвайте да говорите неприятни думи , дори да са верни . Искрените слова или утвърждения , повтаряни с разбиране , чувство и воля , със сигурност ще задействат Вездесъщата космична сила на трептенията и тя ще ви помогне . Отнасяйте се към тази сила с безкрайно доверие . В противен случай стрелите на вниманието ви ще се отклонят от целта ."
Парамаханса Йогананда

Утвържденията трябва да бъдат кратки , да съдържат в себе си целта и да нямат думи с две значения .

***

Живият интернет в нас

http://nature.uni-plovdiv.bg/index.php? ... &Itemid=69

Човешката ДНК е биологичен интернет, превъзхождащ в много аспекти изкуствения такъв. Изследвания на руски учени обясняват феномени (директно и индиректно) като ясновидство, интуиция, случаи на внезапно изцеление и на такова от разстояние, самоизцеление, техники за утвърждаване, необичайни светлинни аури около хора, влияние над времето чрез ума и много повече. В допълнение има свидетелства за съвършено нов вид медицина при която ДНК може да бъде повлияна и репрограмирана с думи БЕЗ да се режат и подменят гени.

Само 10% от нашата ДНК се използва за изграждане на протеини. Точна тази подгрупа на ДНК е от интерес за западните изследователи и е тази която се изследва и категоризира. Другите 90% се считат за „отпадъчна ДНК”. Руските изследователи обаче били убедени че „природата” не е толкова глупава и си позволили да обединят усилията на лингвисти и генетици, които да изследват тези 90% от „отпадъчна ДНК”. Техните резултати, открития и заключения са революционни!

Според тях нашата ДНК не само е отговорна за конструкцията на нашето тяло, но също така служи за складиране на данни и комуникация. Руските лингвисти открили, че генетичния код, особено в изглеждащите безполезни 90% следва същите правила точно както при нашите човешки езици. За тази цел те сравнили правилата за синтаксис (начина по който думите се поставят заедно за да образуват фрази и изречения), семантика (учението за значението на езиковите форми) и основните правила на граматиката. Те открили, че основните форми в нашата ДНК следват обичайната граматика и имат набор от правила точно както нашите езици. Така че човешките езици не са се появили случайно, а са отражение на нашата вродена ДНК.

Руският биофизик Пьотр Гаряев и неговите колеги изследвали също и вибрационното поведение на ДНК.

Основното заключение било:

„Живите хромозоми функционират точно като солитонно-холографски компютри, използвайки ендогенното ДНК лазерно излъчване”.

Това означава, че те успели да модулират определени честотни шаблони на лазерен лъч и с него да повлияят честотата на ДНК, като по този начин се повлиява самата генетична информация. Тъй като основната структура на ДНК двойките и на езика са с еднаква структура не се изисква никакво декодиране на ДНК. Могат да се използват просто думи и изречения от човешки език!

Това също било експериментално доказано! Живата ДНК субстанция (в живата тъкан, а не ин витро) винаги ще реагира на езиково модулирани лазерни лъчи и дори на радиовълни, ако се използват правилните честоти. Това окончателно и научно обяснява защо утвърдителните техники/утвържденията, автогенните тренировки, хипнозата и други подобни могат да имат толкова силен ефект над хората и техните тела. Напълно нормално и естествено е нашата ДНК да реагира на езика.

Докато западните изследователи режат определени гени от ДНК нишки и ги вмъкват на друго място, руснаците с ентусиазъм работили над устройства, които могат да влияят на клетъчния метаболизъм чрез подходящо модулирани радио и светлинни честоти и по този начин да поправят генетични дефекти. Изследователската група на Гаряев успяла да докаже, че с този метод хромозомите увредени от х-лъчи например могат да бъдат поправени. Те дори прихванали енергийни модели на една определена ДНК и ги препратили в друга, като по този начин репрограмирали клетките в друг геном. Така например, те успешно трансформирали жабешки ембрион в ембрион на саламандър просто като изпратили информационния шаблон на ДНК!

По този начин цялата информация била прехвърлена без нито един от страничните ефекти, които се срещат когато се режат и прехвърлят гени от ДНК. Това представлява „невероятна сензация” която може да преобрази света. Всичко това само чрез простото прилагане на вибрация и език вместо на архаични режещи процедури! Тези експерименти показват невероятната сила на вълновата генетика, която има по-голямо влияние над формирането на организмите отколкото биохимичните процеси на алкалните вериги.

Езотеричните и духовни учители знаят от хилядолетия, че нашето тяло може да се препрограмира чрез език, думи или мисъл. Това сега е научно доказано и обяснено. Разбира се честотата трябва да бъде точна. И точно затова не всеки е еднакво успешен и може да го прави винаги със същия успех. Всеки човек трябва да работи над вътрешните процеси и зрялост, за да създаде съзнателна комуникация с ДНК.

Руски изследователи работят над метод, който не е зависим от тези фактори, но ВИНАГИ ще работи ако се използва правилната честота. Но колкото по-развито е съзнанието на човека, толкова по-малко е нужно каквото и да е устройство! Тези резултати могат да се постигнат и самостоятелно и науката най-накрая ще спре да се присмива на подобни идеи и ще потвърди и обясни резултатите.

Руските учени открили също, че нашата ДНК може да произвежда смущаващи модели във вакуума, като по този начин произвежда магнетизирани „червееви дупки”. Тези дупки (тунели) са микроскопични еквиваленти на така наречените мостове на Айнщайн-Розен в околностите на черните дупки. Това са тунелни връзки между напълно различни части на вселената, през които може да бъде пратена информация отвъд времето и пространството.

ДНК-то привлича тези битове от информация и ги предава на нашето съзнание. Този процес на хипер-комуникация е най-ефективен в състояние на релаксация. Стресът, притесненията или хиперактивният интелект или предотвратяват успешната хипер-комуникация, или информацията ще бъде напълно изкривена и безполезна. В природата хипер-комуникацията съществено се осъществява от милиони години. Организираният начин на живот при насекомите доказва това драматично.

Модерният човек го познава на много по-фино ниво като „интуиция”.

Един пример от природата: когато кралицата на мравките е отделена от нейната колония, строежите продължават според плана. Ако кралицата е убита обаче цялата работа в колонията престава. Нито една мравка не знае какво да прави. Очевидно кралицата изпраща „строителните планове” отдалече до груповото съзнание на нейните поданици. Тя може да бъде толкова далече колко иска, стига да е жива. При хората хипер-комуникацията обикновено се среща най-често, когато някой внезапно придобие достъп до информация, която е извън неговата база от знания. Подобна хипер-комуникация следователно се усеща като вдъхновение или интуиция.

Италианският композитор Джузепе Тартини например сънувал една нощ, че дяволът е седнал до него в леглото свирейки на цигулка. Следващата сутрин Тартини успял да запише мелодията точно както я е чул в паметта си и я нарекъл „Соната – Дяволски Трилери”.

В продължение на години, 42 годишен медицински работник сънувал ситуация, при която той е свързан с нещо подобно на CD-ROM. Информация от множество полета на познанието била прехвърлена към него и той можел да си я спомни на сутринта. Наводняването с информация било толкова голямо, че изглеждало че цяла енциклопедия била прехвърлена за една нощ. Повечето от фактите били извън неговите лични познания и били свързани с технически детайли, за които той не знаел абсолютно нищо.

Връщайки се към експеримента, руските учени облъчили проби от ДНК с лазерна светлина. На екрана бил формиран типичен вълнов модел. Когато те махнали ДНК пробата вълновият модел не изчезнал, а останал. Много контролни експерименти показали, че моделът идва от вече махнатата ДНК проба, чието енергийно поле оставало да действа. Този ефект сега се нарича ефект на фантомната ДНК. Предполага се, че енергия извън времето и пространството продължава да тече през активираните червееви дупки след като ДНК-то е махнато.

Техниката на Гаряев очевидно може да бъде „рафинирана” така, че да възстановява гени на големи разстояния. Ако тази технология бъде приспособена към „нормалния живот на хората” огромна част от здравната индустрия за милиарди долари ще бъде съсипана.

Техниката на Гаряев може да се намеси в генетичния процес така, че плодовете и зеленчуците да издържат по-дълго и да имат отново характерния си силен вкус. Днес дори органичните зеленчуци имат блудкав вкус и само на празници в страните от третия свят, които не могат да си позволят торове може да се усети истинския вкус на свеж плод.