В едно село, нелеп инцидент сполетял кмета. След случката се разбрало, че той трайно е увредил краката си и ще трябва да се придвижва с помощта на патерици. Първоначално той, както всички останали хора приел съдбата си с негодувание, но в крайна сметка се примирил. Дори в такава степен усъвършенствал умението да се придвижва с патерици, че можел да танцува и да прави малки пируети. С това той забавлявал своите съседи и приятели.
Тогава му хрумнало да научи и синовете си да използват патерици. Скоро умението да се придвижваш с такива помощни средства се превърнало в символ и начин на живот за всички хора в селото. Не отнело много време и всички хора, без значение дали се нуждаят от патерици, се придвижвали с тяхна помощ.
След четири поколения, никой в селото не можел да се придвижва без използването на патерици. В селското училище дори се изучавала специална дисциплина: “Практическо приложение на теорията за патеричарството”. Дори занаятчиите в селото станали известни на длъж и шир с майсторската си изработка на патерици. А иноваторите дори заговорили за производство на електронни помощни пособия, задвижвани с батерии.
Един ден, на младия син на Учителя му хрумнало, че всички хора имат крайници, които могат да използват по предназначение и нямат нужда от патерици. Малко време било нужно, за да се убеди напълно в това си свое твърдение. Решил да разговаря със старейшините на селото. Отишъл при тях, представил се и ги попитал защо всички използват патерици при положение, че имат крака, които могат да използват. Старейшините се засмели на невежия въпрос на младото момче, което се мислело за по-мъдро от тях и решили да му предадат един урок. “Защо не ни покажеш как?” – казали му те.
“Съгласен съм!” – отвърнал младежът.
Демонстрацията била насрочена за следващата неделя на селския мегдан. Всички жители били там и гледали как младият човек се придвижва към средата на площада, използвайки патерици. Достигайки до целта си, той се изправил и пуснал патериците да паднат. Тиха въздишка се чула от тълпата, когато той направил дръзка стъпка напред, и паднал по лице на земята.
С това всички хора били убедени и затвърдили убеждението си напълно, че придвижването без помощта на патерици е невъзможно!
" Единственият начин да откриете границите на възможното е да отидете отвъд тях – там където се намира невъзможното. " Артър Кларк
Поздравявам се и се възпявам, а каквото приема, ще приемеш и ти, защото всеки атом, който ми принадлежи, също ти принадлежи. Скитам и каня душата си, почивам си или скитам на воля, като наблюдавам стръкче лятна трева. Езикът ми и всеки атом от кръвта ми са от тази почва, от този въздух, роден съм от родители, също тук родени, както и техните родители, аз, трийсет и седем годишен сега, в превъзходно здраве започвам да се надявам да не спра до смъртта си. Символи на вярата и школи бездействат, оттеглят се за миг, удовлетворени, но никога в забрава, приютявям доброто или злото, позволявам си да говоря при всяка опасност, непринуден нрав, с първична енергия.
I SING the Body electric; The armies of those I love engirth me, and I engirth them; They will not let me off till I go with them, respond to them, And discorrupt them, and charge them full with the charge of the Soul.
Was it doubted that those who corrupt their own bodies conceal themselves; 5 And if those who defile the living are as bad as they who defile the dead? And if the body does not do as much as the Soul? And if the body were not the Soul, what is the Soul?
29 Фев 2012, 19:57
light blue
Старши Магьосник
Регистриран на: 18 Апр 2009, 09:29 Мнения: 490
Re: Как въздействат мислите и думите
Промяна на клетките чрез мисълта д-р Брус Липтън - автор на “Биология на вярата”
През 1982, Др. Липтън започва да изследва принципите на квантовата физика и начинът, по който те биха могли да бъдат интегрирани в разбирането му за клетъчните системи за преработка на информация. Той създава революционни експерименти за изследване на клетъчната мембрана, чрез които открива, че тази външна обвивка на клетката е органичен аналог на компютърен чип, или иначе казано, клетъчен еквивалент на мозък. Неговите изследвания в Станфордския Медицински Университет, между 1987 и 1992, показват, че външните условия, влияещи на клетката чрез мембраната, контролират поведението и физиологията на клетката, като включват и изключват различни гени.
Неговите изследвания, които противоречат на общоприетото виждане, че гените контролират живота ни, предхождат една от най-важните днес сфери на изследване, новата наука Епигенетика. (тя се занимава с изучаването на връзката между външната среда, съзнанието, подсъзнанието и измененията на клетъчно ниво)
Две важни научни публикации, плод на изследванията на Др. Липтън, дефинират молекулярните пътища свързващи съзнанието и тялото. Много документи, публикувани по-късно от други изследователи, потвърждават верността на откритията и идеите му.
Ето какво казва самият Др. Липтън относно откритията си в областта на връзката между съзнание и гени и кой е водещият в тази връзка. "В по-ранните етапи от кариерата си на изследовател и преподавател в медицински институт активно подкрепях идеята, че човешкото тяло е “биохимична машина "програмирана" от гените си”. Ние, учените, вярвахме, че силните ни черти, като например артистични или интелектуални способности, както и слабостите ни, като например сърдечносъдова болест, рак или депресия, са предварително програмирани в гените ни. Затова възприемах даденостите и липсите в живота, както и здравето и болестите, просто като отражение на наследствеността ни.
Доскоро се смяташе, че гените се самоактуализират... че могат сами да се “включват и изключват”. Такова поведение на гените е необходимо, за да могат да контролират биологията. И въпреки че върху силата на гените все още силно се акцентира в съвременните курсове и учебници по биология, едно радикално ново разбиране се зароди сред водещите изследователи от областта на клетъчната наука. Сега се признава, че околната среда, по-специално начинът, по който възприемаме (интерпретираме) околната среда, пряко контролира дейността на гените ни. Околната среда контролира активността на гените чрез процес, известен като епигенетичен контрол.
Този нов поглед към човешката биология разглежда тялото не просто като механично устройство, а отчита и ролята на мисленето и духа. Този пробив в биологията е фундаментален за всяко лечение, защото признава, че когато променим възприятията или вярванията си, ние изпращаме тотално различни съобщения към клетките си и препрограмираме техните прояви. Новата биология разкрива защо хората могат да получат спонтанни ремисии или да се възстановят от наранявания, които се считат за трайни увреждания.
Функционалните единици на живота са индивидуалните клетки, които съставят телата ни. И макар че всяка клетка притежава вътрешна интелигентност и може да оцелее и ако бъде отстранена от тялото, вътре в тялото всяка клетка се отказва от индивидуалността си и се превръща в член на многоклетъчно общество. Тялото всъщност представлява резултат от съвместните усилия на общество от може би петдесет трилиона единични клетки. По определение, общество е организация от индивиди, посветени на поддържането на обща идея. И като резултат, макар всяка клетка да е свободно съществуваща цялост, обществото на тялото съставя желанията и намеренията на “централния си глас”, това, което възприемаме като разум и дух.
Когато разумът възприема заобикалящата среда като сигурна и осигуряваща подкрепа, клетките са ангажирани с растеж и поддържане на тялото. В ситуации на стрес, клетките изоставят нормалните си функции на растеж и възприемат “защитна” позиция. Енергийните ресурси на тялото, които нормално се ползват за поддържане на растежа, се отклоняват към системи, които осигуряват защита в периоди на стрес. Казано просто, процесите на растеж са ограничени или спрени при системи в стрес. И макар системите ни да могат да се приспособят към периоди на остър (кратък) стрес, продължителният или хроничен стрес води до отслабване, тъй като енергийните ресурси се изразходват за него, вместо за поддържане на тялото, което води до дисфункции и заболявания.
Основният източник на стрес е “централният глас” на системата, разумът. Разумът е като водач на превозно средство. При добри шофьорски умения, превозното средство може да бъде поддържано в добро състояние и да работи добре през целия си живот. Лошите шофьорски умения са причина за повечето от развалините, които виждаме покрай пътищата или в автоморгите. Ако използваме добрите си “умения за шофиране” при управляване на поведението си и при справяне с емоциите си, нормално е да очакваме дълъг, щастлив и продуктивен живот. И обратното, неподходящо поведение и неадекватно управление на емоциите, подобно на лош шофьор, стресират клетъчното "превозно средство" като влияят на представянето му и предизвикват "повреди".
Добър или лош шофьор сте? Преди да отговорите на въпроса е важно да осъзнаете, че контролиращият "централен глас" на тялото е съставен от две части. Съзнанието е мислещото "вие", това е творческият разум, който изразява свободната воля. Негов партньор е подсъзнанието, суперкомпютър, съдържащ база данни от програмирани модели на поведение. Някои програми са извлечени от генетичното ни наследство, това са инстинктите ни и те представляват природата. Все пак огромната част от подсъзнателните програми са придобити чрез опита по време на растежа ни, те представляват възпитанието.
Подсъзнанието не е център на разума или на творческото съзнание, а е апарат, който пряко се базира на модела стимул-реакция. Когато се възприеме сигнал от околната среда, подсъзнанието рефлективно активира поведенчески отговор, който е предварително съхранен.. не се изисква мислене. Подсъзнанието представлява програмируем автопилот, който може да управлява превозното средство без пилота (съзнанието) да го наблюдава или дори без да осъзнава това. Когато поведението се контролира от подсъзнателния автопилот, съзнанието е свободно да се зарее в мечти за бъдещето или спомени за миналото.
Ефективността на двойната система, която контролира поведението ни, се определя от качеството на програмите, заложени в подсъзнанието. На практика човекът, който ви е учил да карате, моделира шофьорските ви умения. Ако например сте научени да карате с единия крак върху газта, а другия върху спирачките, без значение колко превозни средства имате, всички неминуемо ще са с преждевременно износени спирачки и двигател. По подобен начин, ако подсъзнанието ни е програмирано с неподходящи поведенчески отговори на ситуациите в живота, тогава неоптималните ни "шофьорски умения" ще допринесат за живот, изпълнен с катастрофи и съсипващи преживявания. Например сърдечно-съдовата болест, водещата причина за смърт, може пряко да бъде свързана с поведенчески програми, които не управляват добре реакциите на тялото към стрес."
Добър или лош шофьор сте? Отговорът е труден, защото в съзнателния си творчески разум ние може да се считаме за добри шофьори, а в същото време в подсъзнанието ни незабелязано да работят програми, чрез които сами се саботираме или ограничаваме. Обикновено не осъзнаваме основополагащите си възприятия или вярвания относно живота. Причината е, че пренаталния и неонаталния мозък работи основно на делта и тета EEG (енцефалограмни) честоти през първите шест години от живота ни. При това ниско ниво на мозъчна активност, подобна на състоянието на унес преди заспиване, не е необходимо детето да бъде активно обучавано от родителите си, а получава поведенческите си програми като наблюдава родителите си, братята и сестрите си, другите деца около себе си и учителите. Дали в ранния ви опит има добри поведенчески модели, които да ползвате в хода на собствения си живот?
През първите шест години от живота си детето подсъзнателно усвоява поведенческия репертоар, необходим, за да се превърне в пълноценен член на обществото. Също така подсъзнанието на детето записва схващания, отнасящи до собствения му “Аз”. Когато родителят казва на малкото дете, че е глупаво, недостойно или му приписва друга отрицателна черта, това се записва като "факт" в подсъзнанието на детето. Тези придобити схващания съставят "централния глас", който контролира съдбата на обществото от телесни клетки. Възможно е съзнанието да поддържа уважение към “Аз”-а, но в същото време по-мощното подсъзнание да въвлече човека в саморазрушително поведение.
Коварната част от автопилотния механизъм е, че подсъзнателното поведение е програмирано така, че да работи без контрол или наблюдение от съзнателния “Аз”. И тъй като по-голямата част от поведенческите прояви са под контрола на подсъзнанието, ние рядко ги забелязваме, и още по-рядко осъзнаваме, че изобщо участват. И макар съзнанието ви да ви възприема като добър шофьор, подсъзнанието, което държи волана през повечето време, може да ви води по пътя към разрушението. Учили са ни, че чрез силата на волята си можем да преодолеем отрицателните програми на подсъзнанието си. За съжаление, за да направи това, човек наистина трябва да акцентирате върху думата "сила", да бъде постоянен страж на собственото си поведение. В момента, в който съзнанието отслаби контрола си, подсъзнанието автоматично ще се намеси и ще просвири вече записаните и базирани на опита програми.
Подсъзнанието наистина работи подобно на касетофон. В него няма наблюдаващ механизъм за записаните ленти. Като следствие, липсва и преценка за това, дали дадена поведенческа програма е добра или не... това са просто ленти. Подсъзнанието е като машина, която просвирва на “плейбек” и чрез възприетите стимули включва препрограмирани модели на поведение. Всъщност хората често възкликват: “Ето, този просто ми натисна копчето!”, когато видят как се просвирват собствените им подсъзнателни програми.
За разлика от силата на съзнанието, подсъзнанието е милиони пъти по-мощен информационен процесор. Също така, както акцентират и невролозите, съзнанието съставя пет или дори по-малко процента от познавателната дейност през деня. Между деветдесет и пет до деветдесет и девет процента от поведението ни е пряко извлечено от подсъзнанието. Затова е уместна и думата "сила", когато става въпрос чрез силата на волята си да контролираме поведението си - от съзнанието се изискват значителни усилия, за да следи подсъзнателното поведение. Позитивно мислене е ефикасно най-вече, когато подсъзнанието подкрепя съзнателните намерения.
Проблемът с препрограмирането на подсъзнанието е в това, че ние не осъзнаваме, че то просвирва поведенчески "ленти". За да разберем защо осъзнаването на подсъзнателното поведение не е достатъчно, за да променим подсъзнателните програми, нека разгледаме една аналогия. Давам ви касетофон, а вие поставяте вътре касета и натискате бутона за просвирване. Докато слушате записа, осъзнавате, че не ви харесва. Започвате да викате на касетофона да смени програмата, молите да го да просвири нещо различно. След като не получавате отговор, викате по-силно и се ядосвате на касетофона, че не отговаря на молбата ви. Когато положението изглежда безнадеждно, започвате да се молите на Господ да ви помогне да смените програмата. Идеята е проста - без значение колко викате на касетофона, той няма да смени програмата. За да смените програмата, трябва да натиснете бутона за запис и да презапишете програмата с желаните промени.
Има два изхода от проблема. Първо, можем да станем по-съзнателни и да разчитаме по-малко на автоматизираните подсъзнателни програми. Ако сме изцяло съзнателни, ставаме господари на съдбите си, а не жертви на програмите си. Този път е подобен на ясното съзнание от будистката философия.
Второ, може да ползваме разнообразни техники в областта на енергийната психология, които позволяват бързо и дълбочинно препрограмиране на ограничаващи подсъзнателни схващания.
***
"Никога не ви се дава някакво желание, без да ви бъде дадена възможността да го изпълните. Но може да се наложи да се потрудите за това." Ралф Уолдо Емерсон
Александър е професор, някогашен известен актьор, отказал се от сцената. Той се готви да отпразнува рождения си ден с няколко свои близки: съпругата си Аделаид, дъщеря им, лекаря Виктор и особнякът Ото, местен пощальон. Някогашен гимназиален преподавател, сега Ото се е отдал на странното си хоби - колекциониране на необясними събития. Той твърди, че е събрал около 300 такива доказани случаи. Фактът, че те не се забелязват от околните, според него показва човешката слепота. Ото подарява на Александър оригинална карта на Европа от края на 17 век. Когато професорът забелязва, че това е много скъп подарък и твърде голяма жертва, пощальонът отвръща, че всъщност всеки подарък е жертва. Докато Александър наглежда болното си момченце в стаята му на горния етаж, гостите узнават от телевизията невероятна новина - започнала е нова световна война. Онази от която всички се боят и смятат, че ако избухне, ще бъде последната. След като първоначалния шок и истерията на Аделаид отминават, всички се питат какво трябва да се прави оттук нататък. Александър дава обет, че ще се откаже от семейството и приятелите си ако Господ ги съхрани. Ото го съветва да отиде при Мария, странна жена, която прислужва в дома на професора. Според Ото тя е магьосница и е единственият човек който може да му помогне. За да спаси хората, които обича, Александър трябва да принесе в жертва себе си.
Последният филм на Андрей Тарковски е заснет в Швеция, след като той окончателно решава да не се връща в СССР. "Жертвоприношение" е продуциран от Шведския киноинститут при участие на "Argos Films"- Франция и "Film Four International"-Англия. За място на действието е избран остров Готланд, а сцените в дома на Александър са направени в студио в Стокхолм. Филмът е заснет през лятото на 1985 г.
Филмът на Тарковски е нееднозначен и позволява различни интерпретации и тълкувания. Според един от сътрудниците в екипа, Лейла Александър Гарет, за Тарковски най-важната част в "Жертвоприношение" били началната и крайна сцена свързани с притчата за изсъхналото дърво.
In the tradition of A Lion Called Christian and Alex and Me comes An Eagle Named Freedom, Jeff Guidry's story of rehabilitating an eagle named Freedom back to health—and how that amazing eagle later inspired the author to triumph over cancer.
Когато тръгнеш нявга за Итака, моли се пътят ти да е далечен, изпълнен с перипетии и знания. От ластригоните и от циклопите, от Посейдон сърдития не бой се - такива в пътя нивга не ще срещнеш, ако възвишена остава мисълта ти, ако отбрано чувство душата и телото ти докосва. Ни ластригоните, нито циклопите, ни Посейдона разгневен ще срещнеш, ако ги сам в душата си не носиш, ако душата ти пред теб не ги възправя.
Моли се - пътят ти да е далечен. И много да са пролетните сутрини, когато с толкоз радост и любов ще влизаш във невиждани пристанища. Да спреш край финикийски градове и много пъстри стоки да закупиш - седеф, корали, кехлибар и абанос, и всевъзможни тънки аромати, колкото можеш повече прекрасни аромати. В египетските градове да спреш, да учиш и да учиш от учените.
Недей забравя никога Итака. Да стигнеш там - това е твойта цел, ала по пътя никак да не бързаш, че по-добре - години да пътуваш и остарял на острова да спреш, богат, с каквото в пътя си спечелил, без да очакваш нещо той да ти даде.
Итака те дари с прекрасното пътуване. Без нея нямаше да можеш в път да тръгнеш. Но нищо друго няма тя да ти даде.
И ако бедна я намериш, не те е тя излъгала: тъй мъдър, както си сега със толкоз опит, навярно вече си разбрал Итаките що значат.
Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 2 госта
Вие не можете да пускате нови теми Вие не можете да отговаряте на теми Вие не можете да променяте собственото си мнение Вие не можете да изтривате собствените си мнения Вие не можете да прикачвате файл
