Дата и час: 09 Юли 2020, 03:28



Отговори на тема  [ 48 мнения ]  Отиди на страница Предишна  1, 2, 3, 4, 5  Следваща
Как въздействат мислите и думите 
Автор Съобщение
Старши Магьосник
Аватар

Регистриран на: 18 Апр 2009, 09:29
Мнения: 490
Мнение Re: Как въздействат мислите и думите
Езикът на растенията


_________________
http://youtu.be/aW2OS5rsl_k


04 Фев 2012, 11:04
Профил WWW
Старши Магьосник
Аватар

Регистриран на: 18 Апр 2009, 09:29
Мнения: 490
Мнение Re: Как въздействат мислите и думите
Манипулация

Манипулация е въздействие върху човек чрез измама или заблуда за постигане на користна цел.
Думите отключват и заключват човешките чувства. Манипулацията е на подсъзнателно ниво.

Сигурно винаги е имало манипулатори, в наше време един ловък манипулатор Едуард Бернайс
замества думата "пропаганда" с "PR", той казва че думата "пропаганда" е употребена и мръсна дума,
използвана в Нацистка Германия, за него се смята че е създател на науката "връзки с обществеността",
за манипулиране на индивидуално или групово съзнание.

Изображение






_________________
http://youtu.be/aW2OS5rsl_k


11 Фев 2012, 19:36
Профил WWW
Старши Магьосник
Аватар

Регистриран на: 18 Апр 2009, 09:29
Мнения: 490
Мнение Re: Как въздействат мислите и думите
Светът на думите. И кога той се разпада пред нещо по-велико

Преди много хиляди години в света на хората се е появила речта. Думите са станали важна част от живота на хората. При комуникация, размяна на информация, те са станали почти незаменими. Но човек използва думите и в едно друго измерение - това на емоциите, чувствата, светогледа. Неща, които са били далеч от света на думите, но човек малко по малко ги е приравнил на ниво няколко стотици или да кажем хиляди словосъчетания. И се надява те да му вършат работа. Но не винаги е така. Много често проблемите ни произлизат именно от това, че не разбираме какво искаме да си кажем с тези думи. Използваме ги по шаблон или навик. И идват противоречията, неразбирателството, споровете, кавгите, понякога и по-лошо. През хилядите години на "еволюция", човек е закостенил света на думите като неизменна част от живота си и дори да съзнава бегло, че има неща, които не могат да се изкажат с думи, не могат да се изразят, човек не се откъсва от тях, не търси начин за изява и изражение отвъд тях. Често ако забележите използваме изречението "нямам думи направо". И това е толкова вярно, но отново се държим за думите като за единствено спасение. Искало ни се е да спрем да говорим, да помълчим и да се разбираме без тях, чисто, гладко, плавно. Но се чувстваме неспособни за подобни дела. И за жалост това също е така. Неспосбни сме защото сме притъпили сетива, далеч от ментала, от речевото общуване. Сетива, които само понякога усещаме в нас, но не можем да ги уловим. Много рядко ги проявяваме и в още по-редки случаи двама души се разбират без тях.

Всеки е чувал за езика на тялото, жестовете, мимиките. Всеки знае колко много подсказват очите. Да вземем например любовта. Двама влюбени се разбират само с един поглед, само с едно докосване, само с един шепот и милувка. Те общуват, не с думи, не. С нещо друго. С едно по фино изразяване, първично, а в същото време, по-обширно. Друг пример - яроста. Яростния поглед ни поразява в миг, страха също прозира и то много явно. Следващият път, когато сте влюбени, гневни или се чувствате в някакво възвишено състояние, поспрете за миг, замълчете, откъснете се, вслушайте се в себе си, в дълбините си. Ако наистина го направите, ако не веднага, то скоро ще дойде мига, в който ще откриете че това което е във вас знае много повече от вас, разбира много повече от вас и знае как да се справи с всяка една ситуация. Това също сте вие, не част от вас. Това сте вие, този, който е живял във времена, когато думите не са били родени и не са се превърнали в ръководна част на света ни. Ще се откриете същия, но различен. По-свободен, по-ясен, по-чист. Ще възприемате по-бързо и лесно. Ще разберете, че съзнанието ви не е една част, намираща се в мозъка ви. То е във вас самия, целия. Осъзнавайте и усещайте с цялото си тяло. С цялото си същество. Можете да се научите на всичко това.

Някога, много отдавна, в един друг свят, сте били свободен и обширен. Можете да го постигнете отново. Превъплащавайте се всеки път когато думите не са задължителни и не сте плътно в ежедневието, на работа или някъде сред много хора. Изпитвайте се, учете се от себе си, от осезанията си, от чувствата, интуицията. Ще достигнете до ниво, в което думите не са най-важното в света на общуването. Може дори да ви се струва, че четете мислите на другите, и дори може да усетите как само с мисълта си и чувствата си, вие преливате част от вас, неуписуемото, неизразимото с думи, в човека до вас. Не е ли това един приказен мечтан свят. Е, някога той е бил наш. Нека си го върнем.

Забелязвате ли как понякога използваме думата "странно"? "Сънувах странен сън", или "това е много странно", "..той е странна птица.." Думата "странно" е последната стража, последния пазител на света на думите. Тя не описва нищо, неспособна е, не може и да подскаже нищо. Защото се намира на границата. Границата между света в рамката и там, навън, навън в тъмното, обширното, непознатото, страшното. Там, където обитава Силата. Някога, също толкова отдавна, толкова отдавна, че сякаш не е било никога, някога сме живели там, били сме част от тази дива стихия. Можем да се завърнем, можем да поизкривим малко решетката и да надникнем. Трудно е, понякога страшно, понякога самотно, но ние сме част от това.

Не свиквайте със света на описанията. Научете се да вниквате и отвъд него. Там в дълбините живеят и вашите чувства и емоции. Има и още едни, по далечни дълбини. Там последният пазител на света Странно се предава.

_________________
http://youtu.be/aW2OS5rsl_k


15 Фев 2012, 00:12
Профил WWW
Старши Магьосник
Аватар

Регистриран на: 18 Апр 2009, 09:29
Мнения: 490
Мнение Re: Как въздействат мислите и думите
Мисълформи

http://svruhestestvenoto.com/index.php? ... Itemid=136

"...всяка мисъл генерира съответната мисъл-форма, която прониква в материалния свят, както хвърленото в езеро камъче създава пулсиращи кръгове по водната повърхност. С други думи, дадена мисъл предизвиква пулсации сред другите мисли...

Ако вярванията за мисъл-формите, поддържани от Тибетските Будисти, мистици и магове са правилни и истинни, тогава много случки с призраци, духове и подобни инциденти, свързани с други психични феномени биха намерили лесно обяснение. Напълно вероятно е мисъл-формите, създавани от яростните ментални процеси при убийците, допълнени с ужаса, изпитван от жертвите, да витаят около мястото на престъплението в продължение на месеци, години или даже - цели векове. Именно те причиняват интензивен дискомфорт, безпокойство и страх у посещаващите зоната, обитавана от духове. Ако мисъл-формите са достатъчно мощни - например видения, преповтарящи сцената на престъплението, те биха могли понякога да бъдат съзрени от хора с по-висока психична чувствителност.
От учениците по окултизъм се изисква да се научат да откриват зоните, където се появяват видения tulpas - мисъл-форми, преднамерено създадени от магове за специфични цели.
Със съществуването на особено мощни мисъл-форми, способни да ни върнат в миналото, могат да се обяснят съобщения от цял свят за стари бойни полета: доста хора свидетелстват, че са наблюдавали цели призрачни сражения, преповтарящи точно събития от минали епохи. На подобна слава се радват полята на битката при Naseby от Гражданската война в Англия и акцията при Diepp през 1942 година.
Tulpa не е нищо повече от необикновено мощна мисъл-форма, няма разлика между нейната собствена природа и много други призрачни явления. По какво обаче се различава от обикновената мисъл-форма? Tulpa не e резултат от инцидент или страничен ефект на ментални процеси - тя е свободен акт на волята. Думата е тибетска, но адептите в почти всяка част на света вярват че са способни да произвеждат подобни креатури с едно замахване, да облекат в плът някои мозъчни еманации на Универсума, вдъхвайки им живот...

Александра Дейвид-Нийл разказва как е видяла подобен фантом, който в действителност все още не бил зрим за своя създател. По това време тя проявявала голям интерес към будисткото изкуство. Веднъж я навестил тибетски живописец, разработващ изображенията на “разгневени божества”. Докато приближавал, тя с удивление забелязала зад него мъглявия силует на едно от тези заплашителни и доста неприятни същества. Доближила и протегнала ръка. Имала усещането, че докосва мек обект, чиято субстанция отстъпва при лек натиск. Художникът й казал, че вече няколко седмици извършвал магични обреди, извиквайки това божество и точно в тази утрин започнал да го рисува..."


Изображение



_________________
http://youtu.be/aW2OS5rsl_k


15 Фев 2012, 10:32
Профил WWW
Старши Магьосник
Аватар

Регистриран на: 18 Апр 2009, 09:29
Мнения: 490
Мнение Re: Как въздействат мислите и думите
***


David Coverdale The Last Note Of Freedom


https://www.youtube.com/watch?v=wTDU5_Ki2yQ&feature=player_embedded

_________________
http://youtu.be/aW2OS5rsl_k


16 Фев 2012, 21:47
Профил WWW
Старши Магьосник
Аватар

Регистриран на: 18 Апр 2009, 09:29
Мнения: 490
Мнение Re: Как въздействат мислите и думите
Чудото да си човек

" -Човек трябва да поема отговорност за това, че живее в един необикновен свят- каза Дон Хуан. -Знаеш колко необикновен е този свят, нали?
Кимнах с глава утвърдително.
-Не говорим за едно и също нещо - каза той. - За теб светът е необикновен, защото ако не се отегчаваш, си скаран с него. За мен светът е необикновен, защото е удивителен, страшен, тайнствен, неразгадаем; мен ме интересува да те убедя да поемаш отговорност, че живееш тук, в този чуден свят, в тази приказна пустош, в това приказно време. Исках да те убедя, че трябва да се научиш да правиш всичко съзнателно, защото ще останеш тук за кратко време, всъщност прекалено кратко, за да бъдеш свидетел на всичките му чудеса...
-Можеш да оцелееш единствено като воин по пътя на познанието - каза той. -Защото изкуството на воина е да изравни ужаса да си човек, с чудото да си човек."


Всички ли сме равни?

" -Аз съм доволен от своя живот, Дон Хуан. Защо трябва да го променям?
-Мислиш ли, че ние с тебе сме равни?- попита той рязко.
-Равни сме, разбира се- казах аз.
Естествено бях благосклонен. Усещах истинска топлота към него. Все още пазех в подсъзнанието си, макар никога да не го бях изричал гласно, че аз, като студент и човек от изтънчения западен свят, съм по - съвършен от един индианец. -Не - каза той спокойно. - Не сме.
-Равни сме, разбира се - възпротивих се аз.
-Не -каза той меко. -Не сме равни. Аз съм ловец и воин, а ти си сводник.
Останах с отворена уста. Не можах да повярвям, че Дон Хуан наистина беше казал това. Изпуснах бележника си и онемял вперих очи в него, след което, разбира се, се вбесих.
Той ме погледна спокойно и хладнокръвно. Избягнах втренчения му поглед. И тогава той заговори. Произнасяше думите ясно. Те се лееха гладко и смъртоносно. Каза, че своднича на някой друг. Че не водя битки за себе си, а за някакви непознати люде. Че не аз искам да изучавам растенията и лова, и каквото и да било. И че неговия свят на точни действия, чувства и решения е безкрайно по - смислен от изпълнената с груби грешки безмислица, която аз наричах "свой живот". Когато свърши, аз се бях вцепенил. Беше говорил без агресивност, без надменност, съвсем спокойно и с голяма мощ, така че гневът ми се изпари.
Останахме безмълвни. Бях объркан и не можех да измисля нищо подходящо. Чаках той пръв да наруши мълчанието. Изминаха часове. Дон Хуан ставаше все по - неподвижен, докато тялото му придоби особена, почти страшна вдървеност; с падането на здрача неговия силует все по - трудно се долавяше и накрая, когато около нас съвсем се стъмни, той сякаш се сля с чернотата на камъните. Състоянието му на неподвижност бе тъй пълно, че той като че ли беше престанал да съществува. Беше вече полунощ, когато най - накрая разбрах, че той може и ще остане неподвижен там, в тази пустош, сред тези скали, ако се наложеше вероятно и завинаги. Неговият свят на точни действия, чувства и решения наистина беше по - съвършен.
Мълчаливо докоснах ръката му и очите ми се наляха със сълзи."


Коментар на Карлос Кастанеда



Коментар на Карлос Кастанеда по случай 30-тата годишнина от първото издание на книгата Учението на Дон Хуан: Пътят на знанието на индианците яки” 1998 г.


Книгата “Учението на Дон Хуан: Пътят на знанието на индианците яки” беше публикувана за първи път в 1968 г.
По случай трийстата годишнина от това събитие ми се искаше да приведа някои пояснения по отношение на самата книга, както и да изкажа някои общи изводи по темата и, които направих до момента след дълги години сериозни и последователни разсъждения.

Тази книга стана резултат на моята антропологична полева работа, която проведох в щата Аризона и мексиканския щат Сонора. По времето на подготовката на дипломната работа за факултета по антропология към Калифорнийския университет в Лос Анжелис ( УКЛА ), ми се случи да се запозная със стар шаман, индианец от племето яки от мексиканския щат Сонора. Наричаха го дон Хуан Матус.
Аз се посъветвах с някои професори от факултета по антропология относно това дали мога да проведа антропологични полеви изледвания, използвайки този стар шаман като източник на информация. Всички тези професори се опитаха да ме разубедят – те бяха уверени в това, че преди да започна полева работа, трябва да отделя основно внимание на необходимото изучаване на академичните предмети като цяло и на формалните аспекти на дипломната работа в частност – такива като устните и писмените изпити.

Само че един професор, Клемент Мейгън, открито поддържаше моят интерес към полевата работа. Той се явява и човекът, на който трябва да благодаря за това, че ме вдъхнови за провеждането на полеви изследвания. Той беше единственият, който ме подтикна напълно да се потопя в откриващата се пред мен възможност. Неговото мнение се опираше на голям опит в полевата работа в качеството му на археолог. Той ми каза, че възоснова на своята дейност е открил колко важно е да не се губи време, тъй като под влияние на съвременните технологии и философски движения, от огромната и сложна преди съвкупност от знания на увяхващия свят остават все по-малко следи. Като доказателство той приведе пример работата на някои именити антрополози от края на миналия и началото на нашия век, които макар и набързо, но методично са събирали големи обеми етнографски сведения за културата на американските индианци от прериите на Калифорния. Тяхното бързане е било оправдано, тъй като само за едно поколение всички източници на информация в болшинството от тези коренни култури се оказали унищожени – това особено е засегнало индианските култури в Калифорния.

По време на тези събития имах щастието да попадна на курс от лекции на професор Харолд Харфинкел от факултета по антропология в UCLA (University of California, Los Angeles). Той ме снабди с най-необичайната етнометодологична парадигма, в рамките на която практическите действия от обичайния живот на човек се оказват твърде сериозна тема за философски размишлиния, а всяко изследвано явление следва да се оценява в неговия собствен контекст и в съответствие със собствената му подредба и съгласуваност.
При необходимост от извеждане на някакви закони и правила, такива закони трябва да бъдат определяни като присъщи на самото явление. Поради тази причина практическите действия на шаманите, разглеждани в логическата последователност на системата от техните собствени определения и психичен склад, се явяват сериозен предмет на професионално изучаване.
Подобни изледвания не трябва да се опират на въведените априори теории или сравнения с материала, получен в рамките на други философски концепции.

Под влияние на тези двама учени аз все повече се потапях в своята полева работа. Благодарение на срещатата с тези професори в мен възникнаха две подбуждащи причини:

Първо, времето отпуснато ни за изучаване на мисловните процеси на коренните индиански култури стремително изтича и не бива да стоим на едно място, чакайки докато всичко това не загине в машината на съвременните технологии.

Второ, разглежданото явление, каквото и да било то, представлява само по себе си важна тема за изучаване и заслужава напрегнато внимание и сериозно отношение.

Аз така дълбоко се потопих в своята полева работа, че без съмнение разочаровах в крайна сметка имено тези хора, които ме вдъхновиха. В края на краищата аз се оказах в поле, което не беше човешка територия. По същостта си моята работа излизаше извън рамките на антропологията, и на социологията, и на философията и на религията. Аз следвах собствените логически правила и закони на явленията, но вече не можех отново да се върна на безопасна почва.

В резултат поставих под заплаха всички свои усилия, тъй като не се вмествах в мерките на обичайните академични везни, които оценяваха стойността на тези усилия или липсата на такава.

Не поддаващото се на опростяване описание на смисъла на моята полева работа се свежда до това, че индианският магьосник от племето яки дон Хуан Матус ме запозна с познавателната система на шаманите от древно Мексико.

Под познавателна система, се разбират процеси отговарящи за осъзнаването в ежедневният живот, а също включващи в себе си паметта, преживяванията, възприятието и умелото владеене на всеки конкретен синтаксис.

По това време идеята за познавателната система представляваше за мен най-трудно преодолимия препъникамък. За мен, образованият западен човек, беше непостижима самата мисъл за това, че познавателната система, така както беше определяна във философските разсъждения на нашето време, може да не се окаже еднообразно, всеобхватно свойство на цялото човечество.

Западният човек предпочита да смята, че културните различия са предизвикани от тънките особености на описанията на едни и същи явления, само че едва ли ще препише тяхната разлика в работата на паметта, преживяванията и възприятието, тъй като умелото владеене на езика представлява за него нещо съвсем различно от известните ни процеси. С други думи, за западния човек съществува само една познавателна система, представляваща всъщност група общовалидни процеси.

Но за магьосниците от линията на дон Хуан обаче, съществува познавателна система на съвременния човек и познавателна система на шаманите от Древно Мексико. Дон Хуан смяташе, че тези две форми представляват по същността си два принципно различни свята на ежедневния живот. В един момент, без да забележа, целта на моята работа се премести от просто натрупване на антропологични данни към усвояване на нови процеси на познанието в света на шаманите.

Истинското усвояване на подобна система от логически схващания изисква трансформация – съвършено различен отклик на света от ежедневния живот. Шаманите открили, че първоначалния удар от такава трансформация неизмено се проявава като интелектуална привързаност към нещо, което ти се струва просто спекулативен принцип, но притежава неочаквано могъщо скрито действие.
Дон Хуан превъзходно обясни това когато каза: “Светът на ежедневният живот никога не трябва да се възприема като някаква имаща власт над нас личност, способна да ни предпази или унищожи, защото полето на битка на човека не се явява борбата му с обкръжаващия свят. Неговото бойно поле се намира отвъд хоризонта, в непостижима за обикновения човек област – на това място, където човек престава да бъде човек.”

Той поясни тези твърдения, добавяйки, че в енергийно отношение е съвършено необходимо човешките същества да осъзнаят, че единствено важно се явява тяхното стълкновение с безкрайността.

Дон Хуан не можа да сведе понятието “безкрайност” към по-достъпно определение. Той каза, че това понятие е несъкратимо в енергиен смисъл, то е нещо, което не трябва нито да се персонифицира, нито даже да се определя косвено, ако не се считат такива мъгливи понятия, като безкрайност или lo infinito.

В онзи миг аз даже не подозирах, че дон Хуан не просто ми излага привлекателна интелектуална концепция – той описваше част от онова, което наричаше енергийни факти. В неговото разбиране енергийните факти представляваха по същество тези изводи, до които стигаше той самия и другите шамани от неговата линия в резултат на използването на това, което те наричаха виждане.
Виждането представлява акт на непосредствено възприятие на протичащата във вселената енергия. Способността за такова възприятие на енергията, представлява сама по себе си една от кулминационите точки на шаманизма.

По думите на дон Хуан, задачата да ме запознае с познавателната система на шаманите от древно Мексико се решавала по традиционен начин – това означава, че всичко което той правеше с мен, е това, което в течение на дълги епохи е трябвало да изпита и всеки ученик на шаманите.
Усвояването на процесите на друга познавателна система винаги е започвало с привличане на цялото внимание на учениците към осъзнаването на факта, че всички ние сме същества вървящи към смъртта.
Дон Хуан и другите шамани от неговата линия смятаха, че пълното осъзнаване на този енергиен факт, на тази неподлежаща на опростяване истина, предизвиква преход към нова познавателна система.

Крайния резултат, към който се стремят шаманите като дон Хуан по отношение на своите ученици, се явява такова осъзнаване, което, независимо от простотата му, е много трудно достижимо: осъзнаването на това, че ние действително сме същества, на които предстои да умрат. По тази причина истинската битка на човека се заключава не в борбата му със своите събратя, а с безкрайността, което впрочем не е битка, а по същността си – мълчаливо подчинение. Ние трябва доброволно да се подчиним на безкрайността.
Съгласно описанията на магьосниците нашият живот се заражда в безкрая и завършва там, от където сме се появили – в безкрая.

Болшинството процеси описани от мен, в книгите публикувани по-рано, са свързани с естествените ми изменения като обществено същество под влияние на новия светоглед.
Това, което се случваше на моята полева работа представлявяше всъщност нещо повече от просто възможност да взаимствам процесите на нова, шаманска познавателна система – това стана настоятелна необходимост.

След моите многогодишни опити да запазя границите на моята личност неизменни, тези граници окочателно рухнаха. Ако моята борба за тяхното опазване се разглежда в светлината на намеренията на дон Хуан и шаманите от неговата линия, то тя беше просто безмислено действие. И все пак тя се оказа твърде важна за моята собствена потребност, съвпадаща с потребността на всеки цивилизован човек: да удържа границите на познатия свят.

Дон Хуан казваше, че крайъгълен камък на познавателната система на шаманите от древно Мексико се явява следния енергиен факт: всяка проява на космоса представлява всъщност форма на проява на енергията.

Изучавайки света от висотата на способността за непосредствено виждане на енергията, шаманите постигнали енергийния факт, заключаващ се в това, че целият космос се състои от две противоположни и едновремено взаимнодопълващи се сили. Те нарекли тези две сили одушевена енергия и неодушевена енергия.

Те видели, че неодушевената енергия не притежава осъзнаване. По определението на шаманите, съзнанието представлява по същността си вибриращо състояние на одушевената енергия. Дон Хуан казваше, че шаманите на древно Мексико били първите, които видели, че всички земни организми притежават вибрираща енергия. Те ги нарекли органични същества и видели, че тези организми сами определят свързаността и границите на тази енергия.

Освен това, те видeли, че някои конгломерати на тази вибрираща, одушевена енергия, също така притежават собствена свързаност, свободна от структурните връзки на организма. Тези конгломерати били наречени неорганични същества; шаманите ги описали като невидими за човешкото око, устойчиви единици сгъстена енергия – самоосъзнаваща се енергия, притежаваща единство, което се определя от съединяваща сила, различна от съединяващата сила на организмите.

Шаманите от линията на дон Хуан видели, че основополагащо състояние на одушевената, както органична, така и неорганична енергия, се явява превръщането на съвкупната енергия на вселената в сензитивни данни. В случая на органичните същества, тези чувства и данни след това се предават в система на тълкуване, която класифицира общия обем енергия и изработва особен отклик за всеки отдел от класификацията, по каквито и принципи да се провежда класифицирането. Магьосниците твърдят, че в царството на неорганичните същества, сензитивните данни, в които тези същества превръщат пълната съвкупност от енергия, по определение също трябва да се изтълкуват, колкото и непостижима да би била за нас тази система на тълкуване.

По логическите разсъждения на шаманите, в случая с човешките същества системата на тълкуване на сензитивните данни се явява нашата познавателна система. Те се придържат към гледната точка, че дейността на нашата познавателна система може да бъде времено прекъсната, доколкото това е обикновена таксономична система, класифицираща реакциите в съответствие тълкуването на сензитивните данни. Шаманите твърдят, че при такова спиране, човек е способен непосредствено да възприема текущата във вселената енергия. Магьосниците описват усещането на процеса на непосредствено възприемане на енергията като виждане с очите, въпреки че зрението участва минимално в този процес.

Непосредственото възприятие на енергията позволило на шаманите от линията на дон Хуан да видят човешките същества като конгломерати от енергийни полета, имащи външния вид на светещи сфери. Наблюдението на човешките същества от тази гледна точка позволило на шаманите да стигнат до поразителни енергитически изводи. Те видели, че всяко такова светещо кълбо, притежава индивидуална връзка със съществуващата във вселената енергийна маса с непостижими размери; те нарекли тази маса тъмното море на осъзнаването.

Те открили, че всяка сияйна сфера е свързана с тъмното море на осъзнаването в определена точка, която свети още по-ярко от самата сияйна сфера. Шаманите нарекли тази точка на свързване събирателна точка, тъй като забелязали, че именно на това място протича актът на възприятие. В тази точка, съвкупният поток от енергия се превръща в сензитивни данни, след което тези данни се тълкуват от човека като обкръжаващ свят.


Когато помолих дон Хуан да ми обясни как протича процеса на превръщане на енергийния поток в сензитивни данни, той каза, че на шаманите им е известно само това, че огромната маса енергия, известна под името тъмно море на осъзнаването, снабдява човешките същества с всичко необходимо за трансформацията на енергията в сензитивни данни, само че едва ли някога ще ни се удаде да разгадаем подобен процес поради необятността на този изначален източник.

Единственото, което шаманите от древно Мексико са могли да постигнат, когато съсредоточили своето виждане върху тъмното море на осъзнаване, станало разбирането на това, че целият космос се състои от безкрайно дълги, светещи нишки. Шаманите ги описват, като запълващи всичко наоколо, но недокосващи се една друга светещи нишки. Те видели, че тези нишки са независими, макар и групирани в непостижимо огромни маси.

Покрай тъмното море на осъзнаването, шаманите забелязали и отделили още една такава маса нишки, която те нарекли намерение.
Действие, при което кой да е шаман съсредоточава вниманието си на подобна маса, нарекли възнамеряване.
Шаманите видели, че цялата вселена представлява по същността си вселена на намерението, а намерението за тях се явява еквивалент на разумността.

По такъв начин, за магьосниците вселената представлява всъщност вселена на висшия разум.

Окончателният извод, който влязъл в тяхната познавателна система се заключава в това, че самоосъзнаващата, вибрираща енергия е във висша степен разумна. Те видели, че в космоса именно масата на намерението отговаря за цялостното многообразие на вселената и всевъзможните изменения, които стават в нея. Тези процеси протичат не по вина на произволни обстоятелства или слепи случайности, а благодарение на възнамеряването на вибриращата енергия, на равнищито на потока на самата енергия.

Дон Хуан подчертаваше, че в ежедневия свят човешките същества използват намерението и възнамеряването по начина, според който интерпретират света.
Като пример, дон Хуан ми посочи факта, че моят собствен обичаен свят е подвластен не на моето възприятие, а на моето тълкуване на собственото ми възприятие.
Като пример, той използваше понятието вселена, което по това време имаше особена важност за мен. Той каза, че вселената представлява не това, което аз възприемам с органите на чувствата, тъй като нито зрението, нито слуха, нито вкуса, нито обонянието и осезанието могат да ми дадат и бегъл намек за това, какво е вселената.
Вселената възниква само в моето възнамеряване и за това, да я създам в него, на мен ми се налага съзнателно или неосъзнато да използвам всички свои познания на цивилизован човек.

Вселената се състои от светещи нишки – този енергиен факт заставил шаманите да стигнат до извода, че всяка от тези безконечно дълги нишки, представлява по същността си енергийно поле. Те забелязали, че светещите нишки, или по-точно енергийните полета с еднаква природа се сближават едно с друго и преминават през събирателната точка. Тъй като размера на събирателната точка е равен примерно на диаметъра на обикновена топка за тенис, количеството преминаващи през този участък енергийни полета е ограничено , макар и да се изчислява с милиони.

Когато шаманите от древно Мексико видели събирателната точка, те открили още един енергиен факт: въздействието на преминаващите през събирателната точка енергийни полета се превръща в сензитивни данни, след което тези данни се тълкуват в познавателната система на света на обикновения живот.

Шаманите приписали царящото сред човешките същества еднообразие на познавателната система на факта, че при всички представители на човешкия род, събирателната точка се намира в едно и също положение по отношение на сияйните енергийни сфери – на височината на лопатките и на разстояние на протегната ръка, до пределите на светещато кълбо.

Наблюденията на събирателната точка в процеса на виждане, довели шаманите на древно Мексико до още едно откритие: в състояние на обикновен сън, пределна умора или болест, а също и при употреба на психотропни растения, събирателната точка сменя положението си.

Магьосниците видели, че при преместване на събирателната точка към новото положение, през нея започва да преминава друг сноп енергийни полета; на събирателната точка и се налага да превръща тези енергийни полета в сензитивни данни, а след това да ги изтълкува, което довежда до възникване на друг, но не по-малко истински свят на възприятие. Шаманите се придържали към гледната точка, че всеки възникващ при този процес свят, се явява пълноценен свят, различаващ се от света на ежедневния живот, само че много подобен на него, доколкото в новия свят човек също може и да живее и да умре.

За такива шамани, като дон Хуан Матус, най-важното упражнение за развиване на възнамеряването се заключаваше във волевото преместване на събирателната точка, позволяващо достигането на определени позиции в общата съвкупност на конгломерата от енергийни полета, който представляваме.

Това означава, че за хилядолетия проби и грешки, шаманите от линията на дон Хуан открили, че в сияйното кълбо съществуват определени, ключови позиции, където може да се премества събирателната точка, в резултат на което, голям поток от енергийни полета води до появата на съвършено достоверен друг свят.

Дон Хуан ме увери, че възможността за пътешествие до всеки от тези светове и във всеки от тях, представлява енергиен факт и се явява вроден дар на всяко човешко същество. Той каза, че тези светове са предназначени за отговор на въпроси – нали понякога у нас възникват въпроси, настойчиво изискващи отговори – и за да може магьосник или обикновен човек да попадне в тези светове е достатъчно просто да се възнамери преместването на събирателната точка.

Друг проблем, свързан с намерението, но преминаващ на нивото на възнамеряване на вселената, бил за шаманите от древно Мексико този енергиен факт, че ние постоянно сме подложени на тласъци, пориви и изпитания от страна на самата вселена.

Това, че вселената като цяло представлява всъщност невероятно хищна структура, също било за тях енергиен факт, макар и тя да се явява хищна не в смисъла, който ние влагаме в това понятие, т.е. не в смисъл на разхищение, жестоко отношение или използване на другите в името на собствените цели.

За шаманите от древно Мексико, хищният характер на Вселената означавал, че възнамеряването на Вселената се заключава в това, непрестанно да подлага осъзнаването на изпитания.

Те видели, че Вселената създава милиарди органични и неорганични същества. Подлагайки всички тези същества на външен натиск, Вселената ги принуждава да усъвършенстват своето осъзнаване – по такъв начин Вселената се опитва да достигне до осъзнаване на самата себе си.

Следователно, окончателният въпрос в познавателната система на шаманите се явява въпросът за осъзнаването.

Дон Хуан Матус и шаманите от неговата линия наричаха осъзнаването акт на преднамерено осъзнаване на всички възможности на човешкото възприятие – и не просто тези възможности на възприятието, които се налагат от някаква отделна култура и които, съдейки по всичко, само ограничават възприятието на членовете на съответното общество.

Дон Хуан твърдеше, че освобождаването на възможностите на възприятие на човешките същества ни най-малко не засяга практичността на поведението им.
В общи линии, практичността на поведението става извънредно важен въпрос, тъй като сега то се подчинява на нови ценности. Практичността става най-настоятелна необходимост. Когато човек се освобождава от идеализма и несъществуващите цели, негова движеща сила става само практичността. Шаманите наричат това безупречност.

За тях да бъдеш безупречен означава да действаш не само по най-добрия начин, но и малко по-добре.
Те свързваха безупречността с непосредственото виждане на протичащата във Вселената енергия; ако енергията тече по определен начин, то следването на този поток именно, означава за тях безупречност.

По такъв начин, практичността представлява всъщност този общ знаменател, ръководейки се по който шаманите посрещат енергийните факти от света на своята познавателна система.

Развитието на всички съставни части на познавателната система на магьосниците, позволило на дон Хуан и на всички шамани от неговата линия да стигнат до твърде странни енергетически изводи, които на пръв поглед изглеждат уместни само за тези магьосници и обстоятелствата от тяхното собствено съществуване, само че при внимателна оценка се оказват приложими за всеки от нас.

По думите на дон Хуан, кулминацията на търсенията на шаманите се явява нещо, което самият той смяташе за окончателен енергиен факт не само за магьосниците, но и за всички хора по света. Той наричаше това окончателно пътешествие.

Окончателнато пътешествие се заключава във възможността индивидуалното осъзнаване, развито до предела посредством личната връзка с познавателната система на шаманите, да преодолее обичайната граница на функциониране на организма като цялостна единица, т.е. да избегне смъртта.

Шаманите от древно Мексико разбираха такова висше осъзнаване като възможност на съзнанието на човешките същества да надмине всичко познато и да излезе на нивото на текущата във вселената енергия.

Шаманите като дон Хуан Матус, определяха своята задача като стремеж да се превърнеш в неорганично същество, т.е. в самоосъзнаваща се енергия, проявяваща се като цялостна единица, но лишена от организъм. Те нарекли този аспект на своята познавателна система тотална свобода – в това състояние осъзнатостта (съзнанието) се оказва освободена от ограниченията на обществения живот и синтаксиса.

Такива са общите изводи, които извлякох от необятната познавателна система на шаманите от древно Мексико. Години след излизането на бял свят на книгата “Учението на дон Хуан: Пътят на знанието на индианците Яки”, аз осъзнах, че дон Хуан Матус е предизвикал истинска революция в моята познавателна система.
В последвалите книги аз се опитвах да разкажа за тези събития, с помощта на които се осъществи този поврат в познавателната ми система. Отчитайки това, че дон Хуан ме запозна с жив свят, процесът на промени в такъв подвижен свят никога не спира.
По тази причина всички логически изводи представляват само запаметяващи устройства или операционни структури, изпълняващи ролята на трамплин за скок към нови хоризонти на познанието.


_________________
http://youtu.be/aW2OS5rsl_k


18 Фев 2012, 00:04
Профил WWW
Старши Магьосник
Аватар

Регистриран на: 18 Апр 2009, 09:29
Мнения: 490
Мнение Re: Как въздействат мислите и думите
Людмил Егов за образованието на Новата епоха

Историята на Людмил Егов - уебдизайнер, който преди няколко години потърсил късмета си в Канада. Изкачил се по всички стъпала на социалната стълбица, но разбрал, че светът на днешната масова култура не е за него. Днес живее заедно със семейството си в горска къща близо до Велико Търново. Той, жена му и малкият им син са се отказали от екстрите на цивилизацията. Те са силно притеснени, че малкия Самуил скоро трябва да тръгне на училище, защото Людмил знае, че образователната ни система е агресивна и оценяваща и се основава на принципа на състезанието. Родителите не искат да държат детето в изолация и затова момчето ходи на предучилищна занималня, но според тях от там синът им е научил лоши навици. Людмил смята,че моментът за промяна на системата е дошъл и се надява повече хора да мислят като него.




Идеите на Рудолф Щайнер за образованието

Изображение


Как е възникнала Валдорфската педагогика

През 1919 год. много мислещи хора са се съмнявали дали старите принципи са способни да помогнат за разрешаването на социалните и културни проблеми на деня. Така индустриалецът Емил Молт предлага на д-р Рудолф Щайнер, австрийски учен и философ, роден през 1861 год. и познат в началото на XX век като неортодоксален, оригинален мислител, да създаде нова форма на училище за децата на работниците в цигарената фабрика "Валдорф-Астория" в Щутгарт. Съзнавайки, че способността за приемане и оценяване на нови идеи, така слабо развита сред човечеството, не може да бъде подобрена от само себе си, Рудолф Щайнер приема да използва възможността да покаже как програмата и методите на преподаване могат да спомагат за най-добро развиване на ясна мисъл, будни чувства и силна воля. Така през 1919 год. отваря врати първото Щайнерово Валдорфско училище. През 1930 год. нацистите затварят всички валдорфски училища в Германия, отворени наново през 1945 год. През 70-те години валдорфските училища се развиват експлозивно в цял свят, за да достигнат до повече от 3500 детски градини, училища и институти в над 60 страни в момента. Над 90 от тях се създадоха след промените в източно-европейските страни, а само в Румъния те са 15.


Валдорфската педагогика, според нейния създател, е творческо изкуство, а не наука, и урокът е произведение на изкуството. Тя поставя естетиката в основата на обучението и възпитанието, тъй като детето започва да чувства далече преди да започне да мисли съзнателно и защото това отговаря на познанието за природата на човека и етапите на развитието му. Към детето се подхожда холистично, т.е. то е цялостно същество и е нужно да се развиват всички негови дадености: тялото, душата и духът. Тя се стреми да предотврати убиването на творческите способности чрез ранно интелектуализиране, което втвърдява човека и отнема жизнените му сили. Тя създава условия за социално обучение в клас, където усетът и търпимостта са признати за истински човешки стойности и за развиване на морала, заложен във всяко човешко същество, помага на децата да намерят смисъл в живота.


„Детето трябва да се приема с благоговение,
да се възпитава в любов и да се пуска на свобода”

Р. Щайнер

През есента на 2007 г. отвори врати частна детска градина “Златно зрънце” http://zlatno-zrantse.bg/ в която се прилага валдорфската педагогика. В подножието на Витоша, заобиколени от домашен уют и човешка топлина, децата играят свободно с естествени материали от дърво, вълна, памук, лен, коприна и пчелен восък, с кестени, костилки, камъчета и какво ли още не, с което природата ни е дарила. Чудни кукли и животни са изработили за тях ръцете на учителки и родители. Меките цветове и цялостното оформление на помещенията и двора приютяват децата в сигурността на своята спокойна атмосфера.

Животът в песни, игри, приказки и занимания по изкуство хармонично се вплита в ежедневни практически дейности като подреждане и прибиране на масата, разтребване на помещенията, месене на хляб. Те създават чувство за ритъм и възпитават в търпение и постоянство.

Детската градина предлага възможности за целодневни и полудневни занимания на деца между 2,5 и 7 г. Като естествена част от игрите и заниманията се предвижда изучаването на чужди езици. Осигурен е транспорт. Храната на обяд е био-вегетариански кетъринг.

В ритъма на Валдорф




Валдорфско училище „Професор Николай Райнов”

http://www.aobg.org/index.php?ln=1&id=292

През 2011 година в София отвори врати първото в България начално валдорфско училище „Професор Николай Райнов".
Училище „Професор Николай Райнов" е място, където ще намерите:

-Индивидуален подход към всяко дете според уникалните му нужди, дадености и таланти
-Развиване в еднаква степен на интелект, креативност, артистичност и социални умения
-Насърчаване на самостоятелност, изобретателност, общителност и съпричастност
-Създаване на жива връзка на учениците с учебния материал, чрез която да научат повече за себе си и да добият опит от заобикалящия ги свят
-Изучаване на чужди езици, музика, спорт, занаятчийство, градинарство, евритмия, театър
-Поддържане на тясна и ежедневна връзка с природата и възпитаване на любов и отговорност към нея
-Развиване на стремеж към доброто, красивото и търсенето на истината.

Училището приема целогодишно ученици за първи и втори клас. Родителите, които желаят да запишат децата си, могат да се свържат на имейл адрес: school@waldorf.bg или телефон: 0888 90 39 21. Училището се намира в кв. Драгалевци ул.508/18А.

Като всяко валдорфско училище по света, и нашето е рожба на любовта, грижата и задружните усилия на родители и учители. Нашата цел е и то, заедно с децата ни, да изкласи от първи до дванайсети клас и да се превърне в първата валдорфска гимназия в България.

Waldorf School



An Education for a Lifetime



The Waldorf Experience




Какво е казал Учителя Петър Дънов за Рудолф Щайнер

Рудолф Щайнер е роден на 27 февруари 1861 година в село Кралевич в Унгария. Завършва политехнически институт във Виена, а после завършва и философия във Виена. Неговата дейност има три периода: първи период, през който той се занимава с писателство, литературна критика и теория на философията; втори период - от 1901-1913 година - той е секретар на теософското общество; трети период - от 1913 година е ръководител на антропософското общество, което създава. Създава Школа до Дорнах, близо до Базел. Неговата цел е да свърже науката с религията - да възвърне Бога в науката, природата и религията.

Преди Балканската война Боян Боев е студент в Мюнхен. Рудолф Щайнер е преподавател. Понеже физиономията на Боян Боев е малко особена и запомняща се - баща му е арменец, а майка му българка - то Щайнер го вижда и запитва откъде идва. Отговаря, че идва от България. Щайнер възкликва: "От България ли идвате? Знаете ли, че България е една велика страна? Тя е една много важна страна и на нея и на цялото славянство предстои да изиграят голяма роля в бъдеще." Това е казано в присъствието на останалите студенти и става причината, загдето към българските студенти започват да се отнасят с по-голямо внимание и уважение. След като свършва този разговор, Щайнер отново извиква Боян Боев насаме и го запитва защо е дошъл и се е записал тук да следва. "Искам да стана ваш ученик и да следвам висши науки!" Щайнер отговаря: "Ти няма защо да ставаш мой ученик, защото великият Учител е в България. Затова се завърни там и стани негов ученик." След известно време Боян Боев се завръща в България и се случва така, че той се запознава с Учителя. В един разговор през 1911 година, на въпрос запознат ли е с книгите и дейността на Рудолф Щайнер, Учителят отговаря, че познава този виден окултист. Приятелите са учудени и го запитват къде са се срещали с него, на което Учителят отговаря: "Срещали сме се, но не на физическото поле."

По един конкретен повод Учителят казва: "Рудолф Щайнер е прероденият Питагор." Всички останахме изумени. Много приятели започнаха да четат за Питагор, за неговата Школа, която дава началото на гръцката цивилизация. Така че Рудолф Щайнер не беше случайна личност и случаен дух. Той носеше със себе си много знания от миналото. За него Учителят бе казал: "Рудолф Щайнер има своя мисия в Европа. Да подготви европейския ум, за да може да възприеме Новото Учение, което идва в света."

Веднъж, след беседа, Боян Боев запитва Учителя: "Учителю, идват ли тук, на вашите беседи, някои големи окултисти, намиращи се вече в другия свят?" Учителят отговаря: "Рудолф Щайнер и Седир са единствените от заминалите окултисти, които идват тук редовно на лекции в невидимата за вас Школа. Дори водихме разговори с Щайнер, който ми каза: "Чудя се, как можете в толкова малко и обикновени слова, в един обикновен човешки език, да изразите такива велики идеи и истини?" Учителят му отговорил: "Само че този език не е обикновен език. Този език е най-точният език на Земята и единствено с него могат да се предадат окултните Истини. Затова се родих и дойдох в българския народ, защото той е най-старият окултен народ на Земята."

_________________
http://youtu.be/aW2OS5rsl_k


18 Фев 2012, 15:22
Профил WWW
Старши Магьосник
Аватар

Регистриран на: 18 Апр 2009, 09:29
Мнения: 490
Мнение Re: Как въздействат мислите и думите
Силата на думите

Думите имат сила. В тях се съдържа енергия, която може да съгражда или руши. Думи изказани с голяма любов или омраза, насочват и увеличават тази енергия с точноста на лазер. Гнева е лош съветник, той не само наранява в момента, но може да дава отражения поколения наред.
Затова овладявайте гнева и благославяйте, за да съзидавате, вместо да рушите.

Хората най-често произнасят думи на проклятие в момент на силен гняв, който обаче не може да се предизвика по поръчка в лаборатория. Но може да се създаде прибор, който усилва ефекта на обикновените думи, казани в спокойно състояние, и който ги нажежава и ги превръща в проклятия. Такъв прибор разработили московски изследователи. По този начин те можели да моделират действието на проклятието.

Учените взели семена от растението арабидопсис, което така добре е изучено, както мухата дрозофила. Точно е известно какви външни въздействия предизвикват едни или други отклонения в организма на растението. И с тези въздействия бил сравнен ефектът на „проклятието“.

Резултатите от изследванията ужасили учените. Словесната обработка на арабидопсиса била подобна на облъчването с 40 хиляди рентгена. От такава ударна „доза“ се разкъсали веригите на ДНК и хромозомите, разпаднали се и се объркали гените. Повечето семена загинали, а у оцелелите генетическият апарат започнал да изработва противоестествени програми – започнали чудовищни мутации, които обрекли растенията на тежки болести и преждевременна смърт. Удивително е, че резултатите от експериментите не зависели от силата, с която били произнесени думите. Изследователите крещели, говорели, шепнели – във всеки случай разрушителния ефект бил еднакъв. Той бил предизвикан не от силата на звука, а от смисъла на казаното – рязко негативно отношение към растението.

Тези и други експерименти показали, че проклятията увреждат генетичния апарат, обричайки на гибел както самото растение, така и семената му. Струва ни се, че дистанцията между „зелените“ ни братя и нас е огромна. Но учените отдавна са установили, че генетическите апарати на всички живи същества работят по универсални закони. И еднакви въздействия предизвикват подобни изменения в организмите на хората, животните и растенията. Следователно проклятията могат да увреждат генетическия апарат и на хората.

Какъв е механизмът на това разрушително въздействие? Изследователите доказали, че думите силно променят структурата на водата, а човешкия организъм съдържа 70% от нея. Под въздействие на човешката реч молекулите на водата могат да се построяват в сложни ансамбли. Ако над водата се изрече проклятие, молекулите й се обединяват в структури, които по форма и свойства приличат на … отрови! И обратно – под въздействието на благословията от молекулите на водата се образуват структури, приличащи по форма и свойства на молекулата на наследствеността – ДНК на здравия човек.

Произнасяйки думи на благословия, ние оздравяваме сами себе си и околните.


Изображение

_________________
http://youtu.be/aW2OS5rsl_k


19 Фев 2012, 09:43
Профил WWW
Старши Магьосник
Аватар

Регистриран на: 18 Апр 2009, 09:29
Мнения: 490
Мнение Re: Как въздействат мислите и думите
***
Емпатия
Мастер и Маргарита




Емпатията - част от духовното усъвършенстване

Думата "емпатия" произлиза от гръцката дума "pathos", която означава силно и дълбоко чувство, близко до страданието, до състраданието. Емпатията е способността на човек да почувства и разбере това, което чувства другия. Според психоаналитика К. Роджърс това е деликатно пребиваване в друг живот, без оценяване и без осъждане. Друго точно определение дава К. Кохут. Емпатията е способността да "виждаш света през очите на другия".

Ако се разгледа емпатията във връзка със схемата "ум - чувство - воля", която е позната в психологията като трипартитен възглед за психиката, ще се установи, че емпатията е в сферата на чувствата. Тя не може да бъде разбрана без да е преживяна. При това изживяване умът е временно изолиран. Човек става чувствителен към всяка емоция на другия, като в същото време я наблюдава безпристрастно. Спирането на мислите, съжденията, преценките е необходимо условие, за да може човек да излезе вън от своя субективен свят, да излезе вън от своя Аз. По този начин той става много по-чувствителен спрямо всякакви изживявания, защото в този момент няма предварителни нагласи за предпазване или за отхвърляне. Според своето съотношение между чувства и ум, човек усеща изживяванията на другия по-емоционално или по-съзерцателно. Третата съставна част, която отговаря на волята е вече изтегления вън от себе си Аз. Това е тази част, която във всеки един момент позволява осъзнаването, че човек се намира в чужд свят. Тази част отговаря на Висшият Аз на човека. Изтеглянето вън от себе си всъщност е процес на излизане от нисшия Аз, излизане от кръга на обикновеното съзнание и навлизане в различен духовно-душевен свят - своя или нечий друг, което променя съзнанието, а по този начин и възприятията на човека.

Емпатията позволява изживяване на чуждия емоционален, душевен, мисловен свят. Тя позволява именно разбиране на другия. При всяко изживяване на емпатия, човек се променя. Неговото съзнание се разширява, приемайки различна нагласа към живота, която при други обстоятелства е възможно да осъди. Това състояние води до единство. За пример може да се даде музикално изпълнение. Музиката има магична и завладяваща сила, която въвлича слушателя в творбата. Изпълнителят е този, който трябва да събуди творбата, да я оживи. В даден момент светът на творбата се оказва един и същ и за публиката и за изпълнителя. Това единство, в което са поставени всички е много близко до общото Божествено съзнание. Общата молитва създава същото усещане за единен свят.

Емпатията разширява границите на Аза. Всяко емпатично изживяване пречупва определени нагласи в самия човек, които са остарели. Принципът на емпатията е разширяване и приемане на всичко, което ни заобикаля, както и на всичко което е в нас. Според А. Адлер емпатията стои в основата на любовта. Той разглежда способността на човек да изпитва емпатия и я обяснява с вроденото чувство на общност. За него това е "космическо чувство, отражение на нашата връзка с цялото мироздание, което е въплътено във всеки от нас".

_________________
http://youtu.be/aW2OS5rsl_k


22 Фев 2012, 20:41
Профил WWW
Старши Магьосник
Аватар

Регистриран на: 18 Апр 2009, 09:29
Мнения: 490
Мнение Re: Как въздействат мислите и думите
- "Знаеш ли нещо за света около теб? - попита ме Дон Хуан.
-Знам всякакви неща. - отговорих аз.
-Искам да кажа, усещаш ли понякога света около себе си?
-Усещам толкова от света около себе си, колкото мога.
-Това не е достатъчно. Трябва да усещаш всичко, иначе света губи своя смисъл.
Изказох класическия аргумент, че не е нужно да вкуся супата, за да узная рецептата, нито пък че трябва да ме удари ток, за да узная за електричеството.
-Правиш го да звучи глупаво. - каза той. - Според мен ти искаш да се придържаш към аргументите си, независимо че не ти носят нищо. Искаш да си останеш същия, дори за сметка на твоето благополучие.
-Не разбирам за какво говориш.
-Говоря за факта, че ти не си цялостен. Ти нямаш покой.
Това твърдение ме ядоса. Почуствах се обиден. Мислех си, че несъмнено не е той човекът, който може да съди моите действия или моята личност.
-Ти си заразен с проблеми. - каза той. - Защо?
-Аз съм само човек, Дон Хуан - казах аз докачливо.
Направих това изявление в същия дух, в който баща ми го правеше. Винаги, когато казваше, че е само човек, той безусловно искаше да каже, че е слаб и безпомощен, и изявлението му, подобно на моето, беше изпълнено с чувство на крайно отчаяние.
-Ти твърде много мислиш за себе си. - каза той. - А това ти причинява особено изтощение, което те кара да изключиш света около себе си и да се придържаш към аргументите си. Затова всичко, което имаш са проблеми."

_________________
http://youtu.be/aW2OS5rsl_k


23 Фев 2012, 23:38
Профил WWW
Покажи мненията от миналия:  Сортирай по  
Отговори на тема   [ 48 мнения ]  Отиди на страница Предишна  1, 2, 3, 4, 5  Следваща

Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 2 госта


Вие не можете да пускате нови теми
Вие не можете да отговаряте на теми
Вие не можете да променяте собственото си мнение
Вие не можете да изтривате собствените си мнения
Вие не можете да прикачвате файл

Иди на:  
cron
Powered by phpBB © 2000, 2002, 2005, 2007 phpBB Group.
Designed by STSoftware.
Превод: Ioan Arnaudov