ДОБРОТО И ЗЛОТО В НАШИТЕ ОТНОШЕНИЯ

HEARTILY FRIEND

Дълго не можех да погледна дистанцирано към една история, сполетяла близък приятел преди немного време. Най-общо казано, това е случай с проявата на неоправдана злост на един човек към друг, който бе дръзнал да го допусне много близо до себе си... Мисля си, че възрастните не се различават от децата по способността си да проявяват ЖЕСТОКОСТ! Натъкнах се на много интересна публикация, която пускам тук с надеждата да поразмишляваме върху тези важни моменти от отношенията ни:

"Жестокостта на малките деца
Автор: lemonpie Категория: Други
Прочетен: 1264 Коментари: 18 Гласове:
Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

Децата, по природа, знаем, че са добри. И докато не започнат да растат и да попиват от лошотията на околния свят, те остават добри. Не говоря за хилядите пакости, които са в състояние да натворят. Имам предвид онази вътрешна доброта, която не познава разликата между добро и лошо. Разликата между добро и лошо е именно въпрос на израстване и осъзнаване на заобикалящия свят и мястото на детето вътре в него. По пътя на това осъзнаване водеща и насочваща е ролята на родителите и средата.

Смешно е, но излиза, че осъзнаваш заобикалящата среда в зависимост от самата среда. Вече пораснали, искаме да моделираме своята среда след като тя вече ни е моделирала, т.е. направила това, което сме.

Детето е хомо луденс, т.е. играещият човек, който опознава света чрез ролеви игри. В тези игри се изпитват различни ситуации. Или ситуациите изпитват детето за реакция. Или детето изпитва околните за техните реакции в различните създадени от него или от други ситуации. Въз основа на резултатите от изпитванията, т.е. реакциите на околните, то си съставя база за сравнение кое е добро и лошо. Незнаейки разликата между добро и лошо, едно дете може да е болезнено жестоко.

То наранява без да знае последиците от нараняването, защото никога не е било наранявано. Нараняването в умерени количества, стъпка по стъпка, е това, което изгражда и калява психиката. Затова децата се въвеждат постепенно в света на големите. И постепенно научават за болката, страданието и мъката. И не, нямам предвид физическо нараняване. Имам предвид онези малки разочарования, които ни учат, че не всичко, което лети, се яде. И че морето не е до колене. И други такива образни изрази, искащи да покажат как и защо трябва да се трансформираме от ходо луденс в хомо сапиенс, т.е. разумният човек.

С ролевата игра се трупа опит, а след това въз основа на натрупания опит можеш да изведеш предварително заключение без да ти се налага всеки път да влизаш в нова и нова, подобна на предходната ролева игра. Защото резултатите от сходни ситуации често са сходни. От жестокостта боли, добротата създава нова доброта. Връзката обикновено е правопорционална и почти няма изключения.

И когато всеки казва, че иска да запази детето в себе си, предполагам има предвид, че иска да запази онази хвърчаща радост от балоните. Никой не иска да се учи отново да върви, да не достига ключа за осветлението, да е малък, безпомощен и зависим от големите.

Спокойно, веднъж станал възрастен, никой не се е върнал обратно в света на децата.

Пазете детето, но не си правете експерименти с нови и нови ролеви игри. Разликата между добро и лошо трябва да се е изградила максимум до 15-тата година. От там нататък говорим за чиста жестокост. А казват, че всичко се връща. И ако мога да използвам един детски лаф – колкото по-късно, толкова по-мръсно.

Ето затова е важно да бъдеш добро дете."

http://lemonpie.blog.bg/drugi/2007/09/27/jestokostta-na-malkite-deca.114504

ДОБРОТО И ЗЛОТО В НАШИТЕ ОТНОШЕНИЯ

Кой е на линия