След трудно астрално пътешествие имам чувството, че не мога да си намеря място. Боли ме главата, нямам апетит, нищо не ми се прави.Искам всички да ме оставят на мира и никой да не говори с мен.

Аз пък имам чувството, че половината ми съзнание още се рее някъде между световете, а на другата част от съзнанието ми и е трудно да се съсредоточи.

Аз един ден се прибрах от работа съсипана от умора.
Спомних си , че на Марс има изкуствено отглеждани растения. Изпратих съзнанието си там. Разстелих свои енергийни копия над насажденията . Копията ми приличаха на картонени човечета, на гирлянди. После събрах всички копия в едно и се върнах вкъщи освежена и силна.

Най-добрият начин за почивка е на създаденото от самите нас място. То може да е островче, планинска поляна, минерален извор, пещера, изпълнена със зареждащи кристали...
Създаваме мислено мястото, където бихме искали да се намираме, допълваме го в последствие с още красоти.......И, когато имаме нужда да си отпочинем и да се заредим със сили, изпращаме съзнанието си там, на нашето си място .

Едно детенце реши да ме заведе на измисленото от него място.
Хвана ме за ръка, затворихме очи и се отпуснахме.
Оказа се слънчев замък, построен на върха на една сиво-бяла скала. Дворецът беше с много просторни зали, стаи за почивка..............Все едно се намирах в слънчева приказка.

Някой от вас ходил ли е до АКАША

При едно от астралните ми пътешествия попаднах в огромна пещера. В нея като в библиотека бяха подредени каменни кутии. На въпроса ми : " Какво е това ? " ми отговориха : " Тук се съхраняват човешките истории. "
Не е било АКАША.

Много ми е интересно да чета за вашите пътувания, споделяйте още, с колкото е възможно повече детайли. Магьосничка Лунна можеш ли пак да се връщаш там или не си опитвала повече?

Не посмях да се върна там отново, защото не се чувствах готова да поема това огромно знание. В пещерата имаше едно огромно същество. Беще нещо средно между завеса , повявана от вятър, тъмно-синьо на цвят. Създаваше у мен усещане за безпокойство. Знаех, че не съм дорасла за знанията от кутиите. Почувствах се като неканен гостенин и се " изнесох " от там.

Ето за такива подробности говоря . Искам да кажа, че колкото и да съм се интересувал от тези неща, чак след като се регистрирах в този форум, започнах да разибрам и да си давам сметка на какво е способно човешкото съзнание, за което съм благодарен на асоциация "ИРИНА" . Надявам се скоро не само да разбирам, а и да усвоя тази материя.