Драги приятели!
Не вярвам някой от нас да не се е замислял какво определя Съдбите ни, и защо понякога се сблъскваме с периодично преповтарящи и припокриващи се едно друго като Типаж явления...
Тези теми занимават философите и историците от незапомнени времена. Понятието "Синхроничност" е въведено за пръв път от швейцарския психолог и психиатър Карл Густав Юнг.



Според него сред множеството действително случайни и нищо не означаващи съвпадения се срещат и такива, които изразяват реалната връзка, съществуваща между нашето психическо състояние и това, което се случва или може да се случи в околния свят:
"Тези съвпадения, — пише Юнг, — от една страна, разбира се, са случайни. Но от друга са толкова малковероятни, че се налага да се предположи съществуването на някакъв обективен закон зад тях, някаква реална особеност на околния свят..."
Юнг откроява в Синхроничността три типа:
• Съвпадения на вътрешния смисъл (мисли или чувства) с външни събития.
• Ситуации, когато човек е сънувал или е имал видение. И които съвпадат със събития, случващи се някъде далече и потвърждаващи се впоследствие. В такива събития възникналото знание за случилото се събитие става не чрез традиционните органите на чувствата.
• Третата категория засяга преживявания, сънища и видения на нещо, което предстои да се случи в бъдеще и което впоследствие се подтвърждава. За да се разбере явлението синхроничност, е необходим личен опит от необичайни съвпадения и спонтанна емоционална реакция - учудване, тревога, възхищение, които съпътстват това явление. Синхроничността е трудно да бъде обяснена рационално или да се сметне за чисто съвпадение.
=================================

Със сигурност мнозина от вас имат подобни преживявания, които би било интересно да се споделят в този форум!

Допълнителни детайли:

В общи линии днес се смята, че Синхроничността е ключ към само привидно случайно случващите се съвпадения в живота ни. В средата на ХХ век е смятано почти за ерес да се твърди, че синхроничните явления се причиняват от ментално-емоционалния ни когнитивен живот. Т.е., че самите ние, със силата на емоциите и менталните си състояния сме способни да ИЗКОВАВАМЕ събития и да управляваме Природата и Н.В. Случая...

Например - мислим си за някого, а той след малко се обажда по телефона или го срещаме зад ъгъла. Сънуваме
определена ситуация - и тя се случва почти 1:1 на другия ден. Простичко казано - ако сме в добро настроение и ако си мислим за хубави неща - случват ни се още купища хубави неща. Въпросът е как става това? Дали - защото виждаме света през призмата на доброто си настроение и правим проекция, или обективно - защото реалните житейски обстоятелства са се синхронизирали да ни "върви като по вода".
И обратното - когато сме в емоционален срив, "на дъното" - сякаш всичко е, или след малко застава против нас. Тук психологическото обяснение за субективната проекция е в пълна сила. Психологията, нито коя да е друга наука не може да обясни обаче как става обективната промяна на стечението на обективните обстоятелства според вътрешното състояние на човека.

Отговорът става достъпен едва с напредването на квантовата физика. Според нея, на субатомно ниво частиците са буквално едно цяло - всичко е свързано с всичко и всяка една влияе на всяка друга. Промяната в една води до промяна на всички частици. В квантовата физика се достига до идеята, че съществуването на пространството и времето е относително до такава степен, че в света на квантите те просто отсъстват.

Безкрайно любопитно е навлизането на квантовата физика и в теориите за съзнанието. Смята се, че мозъчните структури, невронните мрежи с техните информационни био-електро-химични процеси са само едната страна на монетата - биологичният субстрат за проява на съзнанието на определено ниво. Самото съзнание, според най-новите изследвания, не е прост конгломерат от органична електро-химия, а функционира на базата на сложни квантови принципи. Тук се връщаме обратно до обективната валидност на синхроничните явления, към които все повече се обръщат представители на най-прогресивната съвременна наука...

Срещали ли сте хора, които вечно са щастливи? Дори останалите си мислят, че може би не са съвсем добре На такива щастливци, често много им върви и сякаш минават все между капките.
Срещали ли сте и такива хора, които вечно са болни, намусени и обожават да се оплакват? В началото сме склонни да им съчувстваме, да се впуснем да помагаме...после разбираме, че това тяхното е начин на съществуване и се отдръпваме. Е, мрънкащите известно време се оплакват и от нас, на други жертви и след това ни забравят.
Ето един много елементарен пример за теорията на господин Юнг Мисля си, че това е едно програмиране, което всеки човек умее, но не всеки го използва.
Преди години, когато изживявах една криза и бях смачкана, унила, без сили дори да дишам, забелязах, че докато се движа из улиците, хората не ме виждаха.Ту се бутаха в мен, ту ме настъпваха и вместо любезно да се извинят, ме поглеждаха така, че да се почувствам виновна какво правя под краката им Ето така това, което бе в мен, привлече това в света на вън.
"За да бъдете силни, трябва да дружите със силни хора; за да бъдете умни, трябва да дружите с умни хора; за да бъдете добри, трябва да дружите с добри хора. Такъв е законът. Подобното подобно привлича." “Акаш и прана”
Естествено по-късно опитах и по друг начин и познайте..беше много забавно. Вървях с такъв замах, настроение и усмивка, че не оставах незабелязана. Минах през една огомна тълпа без да ме бутне никой и сякаш ми правеха място. Цял ден много ми вървеше и вечерта установих, че съм била обкръжена от позитивни хора. Мрънкащите се бяха изпарили
Е да, сигурно всеки човек има такива случки, но всичко това е до време, защото има План и ако усмиката ти и малката програмка не отговаря на Плана, забрави да си позитивен. Но това е една друга тема..
Съвпаденията- едва ли вече има хора, които си мислят, че има такова нещо като съвпадение. Няма нищо случайно!

Извадки от книгата На Кастанеда :
"За шаманите от древно Мексико времето представлява нещо като мисъл; мисъл, мислена от нещо, невъобразимо по величината си. Техният логичен довод е, че човекът, бидейки част от тази мисъл, мислена от сили, непостижими за неговите умствени способности, все пак съдържа един малък процент от тази мисъл — процент, който при определени обстоятелства на изключителна дисциплина може да се възстанови.
Според тези шамани пространството е абстрактна сфера на дейност. Те го наричат безкрайност и го смятат за пълната съвкупност от всички действия на живите същества. За тях пространството е нещо по-досегаемо, нещо почти земно. В абстрактната формулировка на пространството те сякаш разполагали с по-голям процент. Според тълкуванията, които ми даваше дон Хуан, шаманите от древно Мексико никога не са разглеждали времето и пространството като такива мъгляви абстракции, каквито са те за нас. За тях и времето, и пространството, колкото и да са непонятни като формулировка, са просто част от човека.
Друг познавателен елемент у тези шамани е тъй нареченото колело на времето. В обяснението си за колелото на времето те го оприличават на тунел с безкрайна дължина и ширина, тунел с отражателни бразди. Всяка бразда е безкрайна и техният брой е безкраен. Живите същества по силата на самия живот са заставени да гледат само в по една бразда. А да гледаш само в една бразда означава да си впримчен в нея, да изживяваш само тази бразда"

Колко е тъжно, че никой в училище не учи децата на истинските неща.
Ако можеха само да разберат, как светът загива, защото ние го убиваме с отрицателните си емоции, със страха, преследващ ни неотменно, с потиснатите ни желания, изкоренени почти изцяло от обстоятелствата, в които ни поставя Системата.
Различните винаги са отритвани или сочени с пръст, вместо те да станат истинските Учители.
Представете си едно човечество, което общува с природата като с част от нея. Нараняващият би трябвало да страда колкото жертвата.
Защо сме толкова глухи за страданията на братята и сестрите ни.........Ние всички заедно сме топлени от лъчите на звездата-Слънце, ние всички дишаме един и същи въздух и стъпваме по майката-Земя. Ние всички заедно пием от живителната течност-Водата и всички заедно усещаме свежестта на Вятъра и ни боли, когато Огънят изгаря домовете ни.

Тази статия повдига един фундаментален въпрос. Той винаги е бил актуален за търсещите истината. И в библията се говори за така нареченият "Свидетел", който винаги присъства около нас. Една разумна, но безлична сила, готова да откликне на всяка ситуация.
Науката прави огромни усилия да обясни това, но нима може да се обясни необяснимото.
То просто се случва..
.Квантовата механика стигна до извода, че корените на съзнанието са отвъд материалния свят в така наречения вакуум - това, което е било известно още в дълбока древност...

Отначало не обръщах внимание , но съвпаденията толкова зачестиха, че нямаше как да не се замисля :
*Сънувам някой от клиентите ни както се казва " Ни в клин, ни в ръкав" и той идва на следващия ден .
*Сещам се за нечие име. Човекът е също клиент или обикновен мой познат. Съвсем скоро се срещам с него или се обажда по телефона.
*Гледам името на някоя фирма, хората отдавна не са се обаждали по телефона...И, съвсем "случайно", се появява представител на фирмата, чието име съм гледала без да имам някакво желание да го срещна.
*Имам нужда от пари, защото трябва да купя по-специален подарък или защото привършват. По странен начин ми се удава възможност да спечеля с труда си толкова пари, колкото първоначално съм помислила, че са ми нужни.
*Изведниж "ми прищраква", че отдавна не ми се е налагало да превеждам труден материал.
Още същия ден се появява непознат човек, който иска точно аз да си блъскам главата над листовете с трудния за мен материал и не отстъпва

Образуването на мисъл - форми влияе върху нашите и съдбите на другите .. Колкото по интензивно мислим за нещо / особено негативното/ , толкова повече предласполагаме вероятността то да се случи.. Подобното привлича подобното... То е като негативната мисъл , която е целенасъчена към определена личност и понякога "пожеланието" достига обекта , към когото е отправено..