В отговор на Джоана и другите форумци да пишем,
споделям че аз винаги получавам знаци / безусловно /, за предстоящите ми събития, за вървеж, извисяване на духа,проблеми, неприятности и пр., които разчитам разбира се. А как се справям и дали се вслушвам, е поне се опитвам, или пък после ги анализирам, защото съм ги забравила в момента на случването, макар че винаги знаците се появават в точното време или когато си мисля за нещо конкретно, веднага получавам отговор.
За знаците, почнах от Кастанеда- за езика на Природата и отдавна съм се уверила в Единността и Синхронността на Битието, Матрицата, как съвършено е свързано всичко.Сещам се как Оракула обясняваше на Нео , че и полета на гълъбите пред тях - са Програма, та така можем да четем от тази Програма на Матрицата, която си е програма.. Всяка птица , знам какво означава и ми говори.. мога да дам знаците, който желае.. много улеснява И Е ГОЛЯМО ПРИКЛЮЧЕНИЕ.
Даже си направих и моя си азбука/ но с цифри- повтарящи се/, безотказна е и после получих потвърждение на същата тази азбука в разкожната книга на Дорлийн, " Ние и ангелите",където е дадена подробно... и т.н.
Темата за Синхронността е обширна , а според мен-ЗА ТОВА кой управлява съдбите ни, е ясно , ние само можем да си подобряваме съдбата, чрез вярата си, духовното си усъвършенстване и осъзнаване и със свободата на личният си избор. При интерес ,ще пратя книгата тук или на всеки пожелал да я прочете.

Благодаря Магьосничка, за подкрепата
и даже ми се ще още нещо да допълня.Снощи прочетох книгата на Р.Бах "Илюзии", не бях я чела и се сещам за думите в нея на Месията- Дон , които мисля че се отнасят за всички нас във форума-относно аспекта на Вярата.
Като помагало за тинейджъри е, лека, приятна и кратка историйка, където той казва : Достатъчно е да знаеш , че знаеш !

" - Е, Ричард, ние сме магнити, нали така? Не, не магнити. Къс желязо,
омотан с медна жица; стига да поискаме, можем да се намагнетизираме. Да
пуснем вътрешната си енергия по жицата и да привлечем когото поискаме.
Магнитът изобщо не се интересува как действува. Той си е такъв, какъвто е,
и по природа привлича някои неща, а на други не влияе.
Взех си от пържените картофи и се смръщих срещу Дон.
- Пропускаш нещо. Как го правя?
- Ти не правиш нищо. Космическия закон, не го ли помниш? Което си
прилича, се привлича. Просто бъди такъв, какъвто си - бъди спокоен и ведър.
Машинално, както излъчваш истинската си светлина, както непрекъснато се
питаш "Това ли всъщност искам да правя?" и го правиш само ако отговорът е
"Да". Това машинално отблъсква хората, които нямат какво да научат от
истинския теб, и привлича онези, които имат какво да усвоят и от които ти
също трябва да се учиш.
- Но за това се иска много вяра, а междуврерменно те наляга самота.
Той ме погледна някак странно иззад сандвича си.
- Вятър работа е вярата. Не се иска и грамче вяра. Иска се единствено
въображение.
Дон разчисти масата пред нас, отмести солта и пържениге картофи,
кетчупа, вилиците и ножовете; запитах се какво ли ще стане, какво ще се
материализира направо пред очите ми.
- Ако имаш въображение колкото сусамово семе - поде Дон и вдигна от
разчистената маса едно сусамче, - за теб не съществуват невъзможни неща.
Погледнах сусама, после него.
- Я вземете, та се съберете всички месии и се разберете помежду си.
Мислех, че всичко опира до вярата, пък то какво излиза?
- Не, не е така. Докато работех, исках да разсея това недоразумение,
но битката щеше да е тежка. Преди две хиляди, преди пет хиляди години
хората не са имали дума за въображението и най-доброто, което са могли да
предложят на шепата фанатизирани последователи е било вярата. Не е имало и
сусам.
Знаех със сигурност, че е имало сусам, но пуснах покрай ушите си тази
опашата лъжа.
- Значи очакваш от мен да си представя това магнетично привличане.
Представям си някоя чудно хубава, мъдра, мистична дама, която се появява
насред тълпата край нивата в Таръгън, щата Илинойс. Не че е трудно да го
направя, но тя ще е плод на фангазията и толкоз.
Той погледна отчаяно към небесата, засега приели формата на тавана от
ламаринени плоскости и на неоновите светлини в кафенето на Ем и Една.
- Само на фантазията, на въображението ли? Разбира се, че на твоето
въображение. Светът - това е твоето въображение. Забрави ли? Където са
мислите ти, там са и изживяванията ти. Ти си това, което мислиш. Онова, от
което се страхуваш, те сполита. Мисли и трупай богатства. Представяй си
всичко като творец - за да е приятно и полезно. Търси приятели, печели ги
такъв, какъвто си. Твоето въображение не променя и на йота Аза, не влияе ни
най-малко върху действителността. Но ние говорим за световете на "Уорнър
Брадърс", за животите на "Метро Голдуин Майер", а те от край до край са
илюзия, плод на въображението. Сънища, изпълнени със символи, които ние,
сънуващите, извикваме във въображението си, след като се събудим.
Той нареди вилицата и ножа така, сякаш за да прехвърли мост между
своето и моето място.
- Питаш се какво означават сънищата ти. По същия начин гледаш на
нещата, когато си буден, и се питаш какво е значението им. Ето например
самолетите в твоя живот.
- Да, Дон, така е!
Щеше ми се да говори по-бавно, да не ме бомбардира толкова шеметно с
новите си идеи.
- Ако сънуваш самолети, какво според теб значи това?
- Как какво, свобода. Ако сънувам самолети, значи съм избягал, летя и
се освобождавам.
- Доколко ясно е желанието ти? Наяве мечтаеш за същото: стремиш се да
се освободиш от всичко, което те заробва - от шаблона, властта, скуката,
земното притегляне. Само дето още не си го осъзнал: вече си свободен,
винаги си бил свободен. Стига да притежаваш половината от тези сусамчета...
и вече си върховен повелител на живота си на вълшебник. Само въображение!
Какво казваш?
Както бършеше чиниите, келнерката го попоглеждаше изненадано, надаваше
по едно ухо и се чудеше кой ли е този човек.
- Никога ли, Дон, не изпитваш самота? - попитах аз.
- Чувствувам се самотен само ако го искам.
Имам приятели в други измерения и от време на време те са с мен. И с
теб е същото.
- А, не. Имам предвид това измерение, този въображаем свят. Покажи ми
за какво говориш, направи едно малко чудо с магнита... Искам да науча това.
- Ти ще ми покажеш - каза той. - За да привлечет нещо в живота си,
трябва да си представиш, че то е вече в него.
- Какво нещо? Онази хубава жена ли?
- Каквото и да е. Не жената. Първо нещо малко.
- Сега да се упражнявам ли?
- Да.
- Добре... Синьо перце."....." и т.н.

хубаво е написано, лесно за възприемане.

Като става въпрос за съдби и кой ги управлява , знаете ли какъв въпрос ми минава през главата... Ходила съм два пъти при човек , който е доказан "ясновидец" / ще използвам тази дума , макар че не е много подходяща /... Четейки прогнзите и предсказанията , всички говорят за края на света през 2012 г. - та точно тук ми е питането / риторичен въпрос , струва ми се / - в този случай , предсказанието за живота ми не трябва ли да свърши през 2012 , ако се съобразяваме с пророчествата и "ясновидците " са наясно с това или те просто са наясно , но не биха искали да ни тревожат с факта , че трябва да се " стягаме" за "пътуване" в " другото измерение" ....

Повечето ясновидци не обичат да съобщават лоши новини.
Забелязала съм, обаче, че недобросъвестните " ясновидци " ( имам предвид представящите се за такива ) говорят със заповеднически тон, плашат или разплакват дошлия за съвет човечец.

Във връзка с написаното :
Забелязах, че два пъти допускам една и съща грешка, защото характерът ми не се е променил и действията ми са били еднакви. И двата пъти действията ми ме довеждаха до пълна тъга.
Забелязах, че историята се повтаря за трети път. Тогава се ядосах на себе си. Реших, че каквото и да се случи, ще довърша всичко докрай, за да не се повтаря повече едно и също, за да не тъгувам.

Получи се . Постъпих смело и безразсъдно и доведох нещата до стартовата линия.

Някой може ли да каже какво означава родилен белег във формата на полумесец на ходилото ?

Мен също ми е интересно какво следва......... Лично Ирина е казала на баща ми, че до 58 годишна възраст няма да има някакви проблеми /сещате се какво искам да кажа/, а сега е на 50. Спред мен от 2012г. ще започне, каквото ще почва и ще продължи известно време. А какво ни чака после, това ме вълнува наи-много?????

А можеби ни чака това/надявам се/???
http://bg.clearharmony.net/articles/200611/1031.html