За синхронността
Линк към книгата ( Тайната на Шамбала )-
http://www.spiralata.net/booklist.php?f ... Letter=%D0" - Ти сам знаеш отговора на този въпрос.
Аз отново се загледах в планините и мислено си представих как енергийният поток се насочва от мен към тях. Те оставаха красиви и започнаха да бъдат невероятно привлекателни. И в този момент изпитах дълбоки чувства, които ме изпълниха и аз си спомних онова, което бях преживял в Перу.
Ханх кимаше с глава.
- Разбира се! - възкликнах аз. - Мерилото за това дали енергия се излъчва, е чувството за любов.
Ханх широко се усмихна.
- Да, любовта е онова дълбинно чувство, което остава трайно в теб дотогава, докогато молитвената ти енергия се излъчва към света. Човек трябва да съхранява своето състояние на любов.
- Това изглежда прекалено идеалистично за едно обикновено човешко създание - казах аз.
Ханх се усмихна.
- Аз не ти говоря какво трябва да направиш, за да бъдеш обикновено човешко същество. Говоря ти как да вървиш по пътя на еволюцията.
----------
- Ти трябва в това отношение да постигнеш повече от мен, защото иначе нямаме никакъв шанс. Съсредоточи се върху това да настроиш полето си на Rten brel.
Той замълча за момент.
- Rten brel ли? Какво е това?
- Това е тибетска дума за синхронност. Трябва да настроиш полето си така, че да бъде в синхрон и да можеш да усещаш своите интуиции и случайните съвпадения, които ще ни помогнат...
------------
- Слушай ме много внимателно - каза Ин. - Шансовете да излезеш сега от Тибет, като бягаш, са много малки. Единственият ти шанс да оцелееш е да продължиш. За да направиш това, трябва да се възползваш от процеса на синхронността.
Загледах се встрани. Знаех, че може би е прав.
- Кажи ми какво стана, когато камионетката приближи - каза Ин. - Всичко, което мислеше, в пълни подробности.
Казах му, че камионетката спря и когато стана това, аз внезапно изпитах страх. Описах как постъпи жената, сякаш искаше да излезе, но после промени намеренията си и те отново потеглиха.Той пак поклати глава.
- Ти си унищожил синхронния процес с това, че не си използвал правилно молитвеното си поле. Наситил си полето си с очаквания, изпълнени със страх и си прекъснал всичко.
--------------
- Ти все избързваш. Въздействието на нашите полета върху останалите хора е Третото проникновение. Засега просто се концентрирай върху това да настроиш полето си към синхронния процес и да не позволяваш на страха да обсеби съзнанието ти. У теб има склонност да очакваш най-лошото. Спомни си, че когато бяхме на път за лама Ригден, аз те оставих сам и ти видя група бегълци, които щяха да те заведат право в манастира на ламата, но само ако ги беше заговорил. Но вместо това ти си помисли, че могат да те предадат и изпусна тази възможност за синхронност. Това негативно мислене е станало модел за теб.
Аз само го изгледах. Чувствах се много уморен. Той се усмихна и не спомена нищо повече за моите грешки. Поговорихме си за Тибет през останалата част от вечерта. Излязохме за малко да погледаме звездите. Небето бе ясно и ставаше малко хладно. Над нас бяха най-ярките звезди, които някога съм виждал и аз споделих това с Ин.
- Разбира се, че ще бъдат ярки - каза той. - Ти се намираш на покрива на света.
На сутринта спах до късно. След това направих поредица от Тай чи движения заедно с Ин. Чакахме, колкото можахме, да се появят приятелите на Ин, но те не дойдоха. Разбрахме, че трябва да рискуваме и да тръгнем в края на краищата с една кола. Натоварихме джипа и потеглихме на обяд.
- Сигурно нещо е станало - каза Ин, като погледна през рамо към мен. Опитваше се да бъде силен, но бях сигурен, че е много обезпокоен. Заизкачвахме се нагоре по главния път, минавайки през гъста мъгла, която бе покрила по-голямата част от пейзажа и ни скриваше изгледа към планините.
- На китайците ще им бъде трудно да ни видят сред тази мъгла - забеляза Ин.
- Много добре - казах аз.
Питах се как ли китайците са разбрали, че сме в ресторанта край Жонгба и попитах Ин какво мисли за това.
- Сигурен съм, че грешката беше моя - каза той. -Казах ти, че изпитвам прекалено силен гняв и страх по отношение на тях. Сигурен съм, че моето молитвено поле ги е предизвикало.
Изгледах го. Това вече беше твърде много.
- Да не би да твърдиш, че понеже си изпитвал страх, енергията ти по някакъв начин се е излъчила и е привлякла китайците по следите ни? - попитах аз.
- Не, не само моят страх е причината. Всички ние изпитваме някакъв общ страх. Нямах предвид това. Говоря, че си позволих да изпусна от контрол мислите си и умът ми се отдаде на страховити представи за това какво би могло да се случи, какво биха могли да сторят китайците. Виждал съм ги толкова дълго време как действат в Тибет, познавам техните методи, зная как могат да потиснат хората, въздействайки върху психиката им,внушавайки им страх ... "
и какво означават другите 
