Дата и час: 18 Окт 2019, 22:07



Отговори на тема  [ 2 мнения ] 
Имаме ли Зрение за Целите и Смислите? 
Автор Съобщение
Администратор

Регистриран на: 11 Май 2009, 10:14
Мнения: 182
Мнение Имаме ли Зрение за Целите и Смислите?
Защо не поразсъждаваме "на глас"
върху тази тема, захваната
от ИРИНА
в статията "НЕмолитва"
от рубриката "Стая на чудесата",
в брой 12/2010 г.:

НЕмолитва

Понякога си говоря с много възрастни хора. Някак си са
докретали и възрастта ги клатушка в лодката си, но те са
хванали ритъма и са се приспособили към него. Стоят си
изправени в нея, а околните ги гледат с изумление, понеже
толкова много деца, мъже и жени си отиват далеч преди тях.
Не е да нямат болести. Но ги отбутват с веслото в по-
далечния ъгъл. Дават им по някое хапче, но не се вманиачват,
ако го пропуснат или ако изобщо забравят за него. Ако се
вгледате, ще видите как закачената за небето и с цвят на
въздух корда ги крепи между двете точки - Земята и небето.

Те се носят през този свят заедно с всичките си години. Без
мисли за смърт, без депресия, че тялото им изглежда ужасно,
обсипано в кафяви петна, очите виждат размътено, костите
скърцат, сърцето хлопа, темето се провижда.

Край тях се срутват империи, възкачват се и се провалят
президенти, пламтят войни, фалират банки, връхлитат
финансови кризи. Главното, смъртта коси навред, но тях
вежливо заобикаля. Те я респектират по своя си начин: със
знаенето си, че и това ще стане някой ден, но не правят
драми от това. Всичко умира, чезне, стапя се, защо пък да им
се размине и на тях. С веслото на люлеещата се лодка
отбутват лавината мисли. Знаят си кои са техни и кои не,
нещо, което повечето хора не умеят. Чуждото не им трябва,
тяхното им е предостатъчно.

Много възрастните хора са преминали през всичкото това
време, в което мнозина са загубили живота си, само защото са
се научили да не и с к а т.

За тях животът не е мол, нито пък гигантски магазин. Толкова
претъпкан от всякакви стоки, че от имането започва да ти се
повдига. Опитваш се да избягаш, но понеже всички влизат в
живота като в магазин, за да се отървеш, винаги купуваш
нещо. Най-често то изобщо не ти трябва. Така, с времето,
понеже всички са дресирани да правят така, и с к а н е т о
се превръща в навик, във втора природа, в неотменност.

Нищо вече не ти е достатъчно, искаш не вчерашното, а
днешното. Всеки ден върху теб се нахвърлят все повече
желания. Не тази кола, а друга, не този дом, а друг, не
каравана или палатка, а хотел, не тази дреха, а друга.
Живееш само заради и с к а н е т о. Задоволяваш го, но
моментално те причаква ново искане. Колкото по-бързо го
изпълниш, толкова повече ти се струва, че си се справил, че
си успял.

В тази сбъркана система на купуване и продаване миговете ти
изтичат като вода в сито.

Много възрастните хора биха ти казали, че това е
отвратително. Ти си само роб и нищо повече от роб на
кредитите си и на и с к а н е т о. Понеже ако нямаш онова,
което имат другите, те изгризва черна завист. Тя пък ти води
самоненавистта, депресията, че не си успял да имаш повече и
повече. Това е краят. Нищо чудно, че си отиваш от този
живот, понеже няма полза от теб за Вселената, а само за
търговците.

Те са странна каста, устойчива, жилава. Вирусът им е адски
заразен. Нахален, самоотвержен, наперен, с фрак и цилиндър,
с гравиран бастун той е много успешен. Заслепява те се с
външност и оглупял трудно разбираш, че излекуването от него
е елементарно - иска просто да се отдръпнеш.

Да се отстраниш, да излезеш от потока, достатъчно е. Тогава
вирусът ще те пропусне. Но не става често, понеже всичко
околно те бута в течението и губиш сили, просто ги нямаш, за
да се отскубнеш.

В адската бърза река, вряща от искащи човешки същества, е
ледено, неуютно, изтощително. Но ако наблюдаваш от брега,
всъщност е забавно. Всички пищят, стремят се, бутат се,
нанасят си удари, търсят си място с нокти и зъби.

От време на време, някои, особено изтощени, не се свенят да
се сетят за молитва. Те изкрещяват тази молитва, ала думите
се изгубват във всеобщото пищене и бърборене. При това
молитвите им са някак рутинни, просто така, за да не
пропуснат и тази възможност, не че вярват в нея, защото ако
вярваха, нямаше да бъдат в адската река. Нищо чудно, че
молитвите им не се сбъдват или се сбъдват изкривено. Тъй
изкривено, че напоследък особена популярност придоби
предупреждението да внимаваш какво си пожелаваш.

Молитвата не е желание, не е и с к а н е, въпреки че е
разпространено точно обратното. Молитва е да си поговориш
честно първо със себе си. Тя е като да се самоизвадиш от
блатото самоиздърпвайки се за косите. Странно е, че лъжем и
ни лъжат неуморно, а не вярваме на симпатичния лъжец
Мюнхаузен, бащата на идеята за самоспасяването.

Много старите хора изпитват единност с онзи, към който е
отправена молитвата. Но тя е обяснение в любов,
а не и с к а н е. Тихо и може би без думи.
Както си седят под слънцето или звездите.
По-скоро чувство. Единение. Съобщност. Както стари
и верни приятели общуват без приказки, само си седят
заедно, но знаят всичко един за друг. И къде са били през
толкова много животи, и къде ще отидат, и къде и дали ще се
върнат. Не се учудват на каквото знаят. Но не напират да го
споделят.

Много старите хора могат да ви научат на всякакви дребни
неща - как да цепите дърва за зимата, как да ловите риба, да
отглеждате домати и да правите кисела туршия. Как се
запържва боб в тиганче. Как да сте пестеливи откъм и с к а
н е т о, защото малко неща ви трябват наистина. Колкото да
се съберат в едно найлоново пликче.

Всичко им е просто, неразточително и скромно. Парите си
държат в някаква торбичка или на рафта и малко ги
употребяват. Гледат да им остане за погребение, за да не
товарят с него някой друг. Подреждат си за него един изпран
чаршаф и памучно одеало, възглавница и нови дрехи за тялото.
Калъфчето за очилата, носна кърпа, дървена лъжица, паничка и
непременно нож. Без него не пожелават да поеме последния си
път и на своя враг.

Ножът е бляскав, с добра ръкохватка, остър. Тръгват на път с
този малък меч, понеже не се знае за какво ще им потрябва
там - за отбрана, да си отрежат някое клонче или пък със
силата на острието да помогнат на закъсала душа. Взимат ги
не от войнственост или от страх; просто ножовете се уважават
и не ги изоставяш, когато тръгнеш към друго място.

Много старите хора знаят, че никое нещо, преминало с теб
през живота ти, не се изоставя
. Предателството не им е в
кръвта, освен това не може да става и дума да наранят
чувствата на нещата, които са ги обичали, да ги зарежат.

Така е, те не зарязват никое нещо - човек, куче, котка,
дърво, тревица, поточе, луна, слънце, облаци и звезди.
Движат се заедно с всичко и то се движи заедно с тях през
този и другите светове.

Те не поучават и не осъждат. Не е защото няма неща за
осъждане, ала за тях то е губене на време. Каквото трябва да
стане, се случва, това е, което са узнали от онзи, към който
другите отправят безразборни молитви. Достатъчно е. Казал им
е всичко. И с това казване им е рамо, другар и основание да
не се боят от нищо в този и другите светове.

ИРИНА




19 Яну 2011, 19:32
Профил
Напреднал Магьосник
Аватар

Регистриран на: 21 Окт 2010, 21:05
Мнения: 19
Мнение Re: Имаме ли Зрение за Целите и Смислите?
Жалко, че в този форум - по темата предложена от valentus - не се е състояла дискусия. Всъщност, изобщо не е започнала.

Написаното от Ирина е много ценно. И си мисля, че "не е най-добрият варинт" да бъде само за "лична" употреба на всеки от нас.

От друга страна, библиотечните ангели си знаят работата ;)

Успех на всички! :)


30 Яну 2011, 16:14
Профил
Покажи мненията от миналия:  Сортирай по  
Отговори на тема   [ 2 мнения ] 

Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 1 госта


Вие не можете да пускате нови теми
Вие не можете да отговаряте на теми
Вие не можете да променяте собственото си мнение
Вие не можете да изтривате собствените си мнения
Вие не можете да прикачвате файл

Иди на:  
cron
Powered by phpBB © 2000, 2002, 2005, 2007 phpBB Group.
Designed by STSoftware.
Превод: Ioan Arnaudov