Опитвали ли сте Киноа? Ако не сте, си струва да опитате
Киноа (Chenopodum quinoa) е зърнена култура известна от преди 10000 години. Родината й е Южна Америка. Инките я приемат за свещена и я консумират ежедневно, наред с картофите и царевицата. Киноата се отглежда по склоновете на Андите. Семената на растението са богати на белтъчини – 16,2%. Някои сортове киноа съдържат над 20% протеини. Освен чист белтък Киноата съдържа всичките 8 аминокиселини, необходими на тялото ни, както и въглехидрати, мазнини и калций. Отличен източник е на витамини (най-вече Е и от групата В), минерали (цинк, желязо, магнезий, фосфор) и растителни влакна (фибри).
Киноата не съдържа глутен и това я прави много подходяща за всички, които имат непоносимост към него.
Киноата е най-полезна покълнала, но може и да се приготвя, като се вари.
Взимаме необходимото ни количество киноа, измиваме я обилно с вода, поставяме в купа, като заливаме с двойно повече вода, защото тя увеличава размера си. След няколко часа (3-4 часа) я изцеждаме и измиваме обилно с вода. Така сме сигурни, че ще изхлърлим сапонините (вещество, с което е покрито зрънцето, горчиво на вкус и слабо отровно) и инхибиторите (които всъщност се съдържат във всички зърна, ядки, бобови култури). Така вече подготвена е готова за консумация. Може да я сложим във всякакви салати, да си правим вкусни плодово-зърнени закуски и т.н. Практически всички рецепти с ориз и булгур са приложими и с киноа

Много полезна храна, малко ми беше странна, но аз обичам да опитвам нови неща. Може и да се вари, за около 10 мин. Прибавям овесени ядки и царевично брашно също и ставам направо непобедим. Тичам по 10 км на един дъх.