http://www.vesti.bg/novini/astronomi-otkriha-megaplaneta-godzila-6013755

3 юни 2014, 06:50

Астрономи откриха мегапланета, която е 17 пъти по-тежка от Земята и която кръстиха "Годзила".

Скалистата планета, която може да промени концепцията за произхода на Земята, се намира на 560 светлинни години от Земята. Тя е открита от мисията "Кеплър" на американската космическа агенция НАСА. Тя е наречена Kepler-10c, има диаметър 29 000 км., което е 2.3 пъти по-голям от този на Земята. "Изненадата бе пълна, когато осъзнахме какво сме открили", каза астрономът Ксавие Дюмюск от центъра по астрофизика Харвард-Смитсониън. До момента учените не очакваха, че такова "скалисто чудовище" може да съществува, тъй като колкото по-голяма е една планета, толкова повече нейната гравитация привлича не само твърди материали, но и големи количества водород, което я превръща в гигантска газова планета" като Юпитер. "Това е Годзилата на Земите", възкликна директорът на проекта за произхода на живота в университета в Харвард "Harvard Origins of Life Initiative" Димитър Съселов. Мисията на НАСА "Кеплър" може само да открива планети, но не може да каже дали те са газови или скални. Импозантните размери на "Годзила" подсказваха по-скоро планета от типа "Нептун" - по-голяма от Земята с дебел слой водород и хелий. Телескоп, разположен на Канарските острови, успя да определи, че тази мегапланета има маса 17 пъти по-голяма от тази на Земята."Kepler-10c" трябва да е запазила своята атмосфера, тъй като планетата е достатъчно масивна, за да не може атмосферата да се отдели от нея. "Kepler-10c" се върти около слънце, подобно на нашето за 45 дни. Тя обаче изглежда твърде гореща, за да може да се очаква на нея да е просъществувал живот. Тя обаче показва, че Вселената е способна да създаде големи скални планети дори и по време, когато необходимите за това тежки елементи като силиций и желязо, са били редки. Младата Вселена е съдържала само водород и хелий. /АФП /

Астрофизици от САЩ, Франция и Израел построиха карта на локалната Вселена.
Новото изследване позволило на учените да намерят границата на групата свръхкупове, която учените нарекли Laniakea.
Laniakea ограничава област, чието сечение има диаметър около 160 мегапарсека – повече от пет хиляди пъти повече от диаметъра на Млечния път. Масата на свръхкуповете превишава масата на галактиката сто хиляди пъти.Учените съставили картата, като взели под внимание движението на всяка от галактиките поотделно. Самите галактики образуват купове, избягвайки „войдове" (от английското void – пустота) – огромни празнини в пространството между галактиките и техните купове, в които, както показват изследванията, може да присъства тъмна материя.От триизмерната визуализация, представена от специалистите, се виждат характерните структури на локалната Вселена.За построяването на картата учените са използвали Cosmicflows-2 – най-големия каталог на движението на галактиките. Laniakea обвива около осем хиляди галактики, данните за които са достъпни в Cosmicflows-2.Реалното количество галактики, заключени в Laniakea, превишава това число няколко пъти, но астрономите не успели да съберат данни за тяхното движение. Laniakea включва свръхкупа Дева и други, както и гравитационната аномалия Великият атрактор, който се намира на 65 мегапарсека от Слънцето.Гравитационната аномалия оказва забележимо влияние на движението на галактиките в Laniakea. Нейната структура и до днес остава неизяснена. Смята се, че Великият атрактор се състои от тъмна материя или се явява един от свръхкуповете галактики, които не могат да се наблюдават от Земята.

http://www.vesti.bg/tehnologii/nauka-i-tehnika/eka-s-izpitatelen-polet-na-prototip-na-kosmicheski-korab-6027632

Космическият кораб IXV (Intermediate eXperimental Vehicle) на Европейската космическа агенция (ЕКА) ще извърши днес тестов 100-минутен суборбитален полет.Стартът ще е от космодрума Куру във Френска Гвиана, съобщи на сайта си ЕКА.IXV е прототип, който може да открие пътища за построяване на първата европейска космическа совалка, предаде Франс прес.Експерименталният космически кораб е изработен в Италия. Той е с формата на обувка и с големината на автомобил.Конструиран е от керамика, високотехнологични карбонови влакна и корк. Дълъг е 5 метра, висок е 1,5 метра, а теглото му е малко по-малко от 2 тона.Космическият кораб може да извършва полети с дължина 7500 километра на височина до 450 километра.Максималната му скорост може да достигне 7,7 километра в секунда."IXV е само началото, а мисията е важна за бъдещето на европейските космически совалки", заяви нейният ръководител Джорджо Тумино."Първата ѝ цел е да се научим да се връщаме на Земята от Космоса", допълва още специалистът.След като се е издигнал на височина 420 км, оборудваният със сензори и измервателни уреди IXV ще навлезе в земната атмосфера със скорост 7,5 км в секунда и ще събере много данни, включително за топлообмена между газове и твърди повърхности при много висока скорост.Апаратът ще се приводни в Тихия океан.Въз основа на IXV ще може да се създаде космическа совалка, която да връща на Земята астронавти и проби от космоса."Ако искаме да връщаме астронавти от МКС, това е важен етап", поясни Тумино.Космическият кораб IXV се разработва от повече от 5 години и досега е струвал на ЕКА 150 милиона евро.
http://m.netinfo.bg/media/images/15136/15136420/655-402-prototip-na-kosmicheski-korab-ixv.jpg

http://megavselena.com/izkrivyavane-na-prostranstvoto-skri-pulsar-ot-polezrenieto/


Пулсарът J1906, един от въртящите се „маяци“ на Дълбокия космос, изчезна от полезрението на астрономите.
Деформация на структурата на пространство-времето го скри от наблюдателите на Земята.
Малкият, но притежаващ огромна маса пулсар е плътно прикован на много близка орбита до още една звезда.
Силата на привличане между двата обекта е толкова голяма, че поражда вълни и деформира пространството, предизвиквайки треперенето на пулсара.
Проследявайки движението на пулсара в продължение на почти пет години, астрономите определили неговата маса и изчислили гравитационното смущение.
А след това пулсарът изчезнал.
Излъчваните от въртенето пулсиращи радиосигнали сега подминават Земята. Както изчислили изследователите, това явление може да се обясни с един вид прецесия – умиращата звезда се е хвърлила във вдлъбнатина в пространство-времето, породена от собствената ѝ орбита.
Изследването било публикувано в The Astrophysical Journal и представено на 225-ата среща на Американското астрономическо общество.

Озарение

Пулсарът е малка, но невероятно плътна неутронна звезда, останки от колапс на свръхнова.
Водещият автор на изследването Джоари ван Льовен от Нидерландския институт по радиострономия казва, че пулсарите имат маса като на нашето Слънце, а диаметърът им обикновено не превишава 10-20 километра.
Когато неутронните звезди се проявяват в бинарни системи, те попадат в областта на приложимост на общата теория на относителността и трябва да пораждат около себе си вълнообразни изкривявания на повърхността на пространство-времето – нещо подобно на кръговете във водата от хвърлен камък.
Подобни изкривявания, съществуващи засега само теоретично, са получили названието гравитационни вълни и учените много се надяват един ден да ги открият в действителност.
Пулсарът J1906, за който става дума, е попаднал пред очите на астрономите случайно, по време на изследване, което Ван Льовен и колегите му провеждали в обсерваторията Пуерто Рико.
„Това беше истински момент на озарение!“, разказва ученият на пресконференция.
„Беше много странно, защото този участък от небето е изследван надлъж и нашир много пъти, а след това на него се появи нещо съвсем ново и ярко“, спомня си астрофизикът.
Скоро се оказало, че пулсарът си има звезда спътник, и именно това откритие разширило границите на знанията на учените за тези удивителни системи.
Тези два обекта извършат оборот един около друг само за четири часа, при това самият пулсар се върти със скорост седем оборота в секунда, насочвайки двата си радиолъча – подобно на въртяща се полицейска лампа – през космическото пространство към Земята, където тези сигнали се получават във вид на периодични импулси.

Плаващата ос

През следващите пет години екипът на д-р Ван Льовен изследвал идващите радиовълни практически в ежедневен режим с помощта на петте най-мощни телескопа в света.
За това време учените фиксирали около милиард оборота, извършени от пулсара.
„Измервайки движението на пулсара, ние получихме възможност да измерим гравитационното взаимодействие между двете свързани изключително компактни звезди с достатъчна точност“, казва колегата му и съавтор проф. Ингрид Стейрс от Университета на Британска Колумбия, Канада.
Всяка от двете звезди с размер на среден град е около 1,3 пъти по-тежка от Слънцето, при това те се намират на разстояние само един слънчев диаметър една от друга.
„В резултат между тях възникват изключително мощни гравитационни сили, които пораждат множество удивителни ефекти“, добавя тя.
Главният от тях се явява изкривяването на пространствено-времевата структура и треперене, което в резултат е довело до изчезването на звездата от нашето полезрение – сега J1906 свети някъде на друго място и ще свети още известно време.
Оста на пулсара се измества с два градуса всяка година и според изчисленията на д-р Ван Льовен пулсарът трябва да се върне в полето на видимост от Земята около 2170 година.

Лаборатория за гравитация

Професор Тим О’Брайън, астрофизик от Манчестърския университет, смята, че подобни системи, измерени с такава точност, представляват естествени лаборатории за изучаване на гравитацията.
Ученият много внимателно следил развитието на проекта на своите колеги, макар че самият той не взел участие в тяхната работа.
„Използвайки тези пет телескопа по цял свят, те всъщност са могли да фиксират всеки от милиардата оборота, извършени за пет години. Абсолютно е невероятно, че са успели да измерят всички тези параметри с такава точност“, казва той.
„И изключително ни провървя, че открихме пулсара именно в този отрязък от неговото съществуване“, добавя ученият.